П иковият размер на озоновата дупка над Антарктида през 2024 г. е седмият най-малък от началото на възстановяването, установиха НАСА и Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA). Дори максималният ѝ размер е по-малък, отколкото е бил през последните пет години, след още по-малката дупка през 2019 г.
Средната месечна стойност е около 20 млн. кв. км, а пикът е достигнат на 28 септември - 22,4 млн. кв. км. В най-лошия си период, през 2000 г., дупката е била с 50% по-голяма и много по-изчерпана.
„Антарктическата дупка през 2024 г. е по-малка от озоновите дупки, наблюдавани в началото на 2000 г. Постепенното подобрение, което наблюдаваме през последните две десетилетия, показва, че международните усилия, които ограничават химикалите, разрушаващи озона, дават резултат“, казва в изявление Пол Нюман, ръководител на екипа на НАСА за изследване на озона и главен учен по науките за Земята в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА.
Атмосферата ни има слой, богат на озон - молекула, съставена от три кислородни атома. Озонът поглъща ултравиолетовата радиация от Слънцето - изключително важна защита, тъй като ултравиолетовата светлина може да ни навреди.
During the peak of ozone depletion season from Sep 7-Oct 13, the 2024 area of the ozone hole ranked the 7th-smallest since recovery began in 1992.
— NOAA Climate.gov (@NOAAClimate) October 30, 2024
The hole reached its greatest 1-day extent for the year on Sep 28 at 8.5M square mi.
Read more: https://t.co/KuNmXekpeP pic.twitter.com/0hKqaiw2JN
През 70-те години на миналия век концентрацията на озона (измервана в единици на Добсън) започна да намалява и учените откриха, че хлорофлуоровъглеводородите (ХФВ) са отговорни за това разрушаване. До средата на 80-те години на ХХ век в големи райони от стратосферата на Антарктида почти нямаше озон до началото на октомври всяка година. Тази година концентрацията е 107 единици по Добсън, малко повече от половината от тази през 1979 г.
„За 2024 г. можем да видим, че тежестта на озоновата дупка е под средната в сравнение с други години през последните три десетилетия, но озоновият слой все още е далеч от пълното си заздравяване“, обяснява Стивън Монцка, старши учен от Лабораторията за глобален мониторинг на NOAA.
„Това е доста под 225-те единици Добсън, които са били характерни за озоновата покривка над Антарктика през 1979 г. Така че все още има да се извърви дълъг път, преди атмосферният озон да се върне на нивата отпреди появата на широко разпространеното замърсяване с фреони“, допълни химикът-изследовател от NOAA Брайън Джонсън.
Според оценките на агенциите озоновата дупка все още е на път да бъде затворена окончателно до 2066 г., а до 2040 г. нивата на озон в целия свят ще се върнат на нивата отпреди 1980 г. Това стана възможно само благодарение на Монреалския протокол, който забрани химикалите, увреждащи озона. Да се каже, че това е забележително международно споразумение, е почти недостатъчно: Той е сред малкото договори на ООН, ратифицирани от всички страни в света, и наистина показва какво можем да направим, когато човечеството работи заедно.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
