Н ов фосил на динозавъра от периода Креда Psittacosaurus, тревопасно животно с размер на куче и клюн като на папагал, който беше дарен на китайски университет, дойде с изненада - разкрита едва след като учените го разгледаха под ултравиолетова светлина, пише Reuters.
Фосилът е запазил големи петна от изключително добре запазена кожа, включително с нейната клетъчна структура, предоставяйки нов поглед върху еволюцията на кожата при пернатите динозаври.
(Видеото е архивно:Топ 5 на най-големите динозаври, които са бродили по Земята!)
Psittacosaurus is known as the “parrot lizard” for the unique shape of its beak. Psittacosaurus is an early ceratopsian dinosaur that lived in Asia, although it lacks the brow and nasal horns for which later ceratopsians became known. Art by Julius Csotonyi. #GalleryGlimpse pic.twitter.com/4OKH5cDuRD
— Royal Tyrrell Museum of Palaeontology (@RoyalTyrrell) November 19, 2023
Според учени от университета в Портсмут и университета Брунел в Лондон, останките сочат към „зонално развитие“ в кожата на този вид динозаври. Psittacosaurus и вероятно други пернати динозаври притежават люспеста кожа, подобна на тази на влечугите, върху областите на тялото без пера и мека, подобна на птича кожа върху областите с пера.
„Първоначално нямахме голяма надежда да открием някакви меки тъкани, защото с невъоръжено око изглежда, че нашият екземпляр е само със запазени кости. Не се отказахме обаче, защото знаехме, че по време на фосилизацията меките тъкани могат да бъдат заменени от минерали, които могат да се смесят със седиментите“, каза Зишао Янг, постдокторант по палеонтология в University College Cork в Ирландия и водещ автор на изследването, публикувано във вторник в списанието Nature Communications.
„Когато включих ултравиолетовата светлина, усетих как сърцето ми почти подскача. Големи петна от люспеста кожа, покриващи гърдите и корема, светеха в поразителен златисто-жълт цвят под ултравиолетовите лъчи. Кожата от вкаменелости изглеждаше наистина изящна, покрита с малки, заоблени люспи с ширина около един милиметър", каза Янг.
Вкаменелости от всякакви меки тъкани са редки. Вкаменелостите на кожата с това качество са още по-редки.
Открит в североизточен Китай, почти пълният фосил, датиран преди около 130 милиона години, е на млад Psittacosaurus, дълъг около 66 см и приблизително на 3 години, когато е починал. Дарен е през 2021 г. на университета в Нанкин от частна колекция.
Psittacosaurus е ранен член на линията на рогатите динозаври, наречени цератопси, които по-късно са произвели големи зверове като трицератопс. Самият Psittacosaurus няма рога.
Името му означава "гущер папагал" въз основа на издадения му клюн, пригоден за хранене с растения.
Full of Psittacosaurus https://t.co/H3R30tTeXJ pic.twitter.com/HID2b0M8ME
— Palaeoncryptozoologist Briton (@raftingzalmoxes) May 14, 2024
Много динозаври са имали пера. Всъщност птиците са еволюирали от малки пернати динозаври. Смята се, че първите рудиментарни пера са еволюирали от люспи на влечуги преди почти 250 милиона години при животни, предци на динозаврите и летящите влечуги, наречени птерозаври.
Psittacosaurus има прости, подобни на четина пера на върха на опашката си. Останалата част от тялото му е покрита от люспеста кожа. Фосилът не е имал кожа от оперените области на динозавъра, но изследователите смятат, че тези области са имали кожа, подобна на птица.
„Това откритие добавя нюанс към нашето разбиране за еволюцията на перата. Придобиването на съвременна кожа, подобна на птица, се е случило само локално върху тялото. Твърдата кожа, подобна на тази на влечугите, остава съществена в областите на тялото, които не са защитени от пера“, каза Мария Макнамара, палеонтологът от Университетския колеж Корк професор и съавтор на изследването.
Птиците имат дермална мрежа от микроскопични мускули, която обгражда всяко перо и действа като хидравлична система, включително имат и мускули, които дърпат перата в различни посоки.
Под кожата също има мрежа от гладки мускули, която държи перата разделени, както и отлагания от мастна тъкан, закрепени към основата на кожата, които създават равна повърхност на кожата и ориентация на перата. Освен това перата са свързани чрез система от сензорни нервни влакна.
„Досега не знаехме дали кожата на динозаврите и техните роднини първо е развила тези кожни адаптации и перата по-късно, или дали са еволюирали по същото време и в кои части на тялото“, каза Макнамара.
Фосилът на Psittacosaurus "силно предполага, че еволюцията на перата - и новите адаптации на кожата - са се случили по едно и също време", каза Макнамара.
Люспестата кожа на динозавъра много приличаше на кожата на днешните влечуги.
„Те са сходни в много аспекти, включително формата, размера, разположението и състава на кожните клетки и начина, по който кожата произвежда цветни модели“, каза Янг.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
