"Бял човек в дупка": Животът под земята в пустинния град Кубър Педи

В един необичаен пустинен град всичко е подземно – от църкви до къмпинги. Тъй като в света вече съвсем ясно се проявява феноменът „глобално затопляне“, трябва ли да се насочим под земята?

По дългия път към централна Австралия, докато пътувате на 848 км. на север от крайбрежните равнини на Аделаида, има разпръснати енигматични пясъчни пирамиди. Около тях пейзажът е напълно пуст - безкрайна шир от прах и пясък и от време на време решени да устоят на всякакъв климат храсти.

The Australian town where people live undergroundhttps://t.co/qPhX3INuZF pic.twitter.com/J4B7jnoK6e

— Space Princess (@AngeCartwright) August 4, 2023

Ако продължите по-нататък по магистралата, изникват мистериозни конструкции – купчини бледа пръст, хаотично разпръснати като отдавна забравени паметници. До една от тях стърчи бяла тръба.

Това са първите признаци, че сте стигнали до Кубър Педи - град за добив на опали с население от около 2500 души. Много от малките му върхове са резултат от отпадъчна почва от десетилетия минни дейности, но те също са доказателство за друга местна особеност - живот под земята.

В това кътче на света 60% от населението обитава домове, построени в богатите на желязо пясъчници и алевритови скали. В някои квартали единствените признаци за обитание са стърчащите вентилационни шахти и излишната пръст, изхвърлена в близост до входовете.

През зимата този начин на живот може да изглежда просто малко ексцентричен. Но през лятото Кубър Педи - в свободен превод от местен австралийски означава „бял човек в дупка“ - няма нужда от обяснение: температурите над земята редовно достигат 52 градуса по Целзий. Толкова е горещо, че птиците падат от небето и електрониката трябва да се съхранява в хладилници.

Тази година стратегията изглежда по-далновидна от всякога. През юли град Чунцин, в югозападен Китай, прибягна до отваряне на убежища за въздушни нападения, построени по време на Втората световна война, за да защити гражданите си от една много по-различна заплаха: 10 дни на опасно горещо време от над 35C. Други се оттеглят в подземните ресторанти "cave hotpot", доста популярни в града. Тъй като огромната гореща вълна в САЩ продължава вече три месеца - с температури, които дори кактусите не могат да понесат - и горски пожари, които изгарят части от Южна Европа, какво можем да научим от жителите на Кубър Педи?

Inside Coober Pedy, Australia's Underground Town https://t.co/kqqOylh5uh pic.twitter.com/lWcbV10I7s

— Crazy News (@CrazyNews4) May 14, 2018

Кубър Педи не е първото или дори най-голямото подземно селище в света. Хората са живели под земята, за да се справят с предизвикателния климат в продължение на хиляди години.

На пръв поглед мястото може да се сбърка с обикновено затънтено селище – улиците са розови от прахта. Има ресторанти, барове, супермаркети и бензиностанции. На билото, което гледа към града, стърчи единственото дърво в града - скулптура, изработена от метал. Кубър Педи обаче е зловещо празен. Сградите са разположени на голямо разстояние и нещо не се връзва съвсем.

Но ако погледнете под земята всичко се изяснява. До някои от „землянките“ на Кубър Педи, както са известни, се стига през малки, обикновени на пръв поглед, сгради. Когато влезете вътре, техните подземни проходи постепенно започват да се разкриват. Чувството е сякаш преминавате през гардероба на Нарния в едни напълно нов и неподозиран свят. Освен всичко друго градът си има и къмпинг, където можете да си опънете палатка в ниши на няколко метра под земята - входът е тъмен тунел.

В Кубър Педи подземните сгради трябва да са най-малко четири метра дълбоки, за да се предотврати срутване на покривите им – и под това количество скали температурата винаги е около приятните 23C . Над земята ситуацията е съвсем различна жителите там трябва да издържат на горещи лета и хладни зимни нощи, когато температурата пада до 2-3C, подземният град обаче поддържа идеална стайна температура, 24 часа на ден, през цялата година.

Освен комфорта едно от основните предимства на подземния живот са парите. Кубър Педи изцяло генерира електричеството, което използва - 70% захранва от вятъра и слънцето, докато животът на климатик често е невероятно скъп. „За да живееш над земята, плащаш цяло състояние за отопление и охлаждане, особено когато е над 50C през лятото“, казва Джейсън Райт, жител на града.

#Australia Coober Pedy sembra una città fantasma, ma lo è solo in superficie. La sua popolazione ha trovato il modo di scappare dalle temperature estreme del giorno e della notte. Andrea Dini @CNRsocial_ nel servizio di Eleonora Belviso #GR1 pic.twitter.com/gUHnp2IRrM

— Rai Radio1 (@Radio1Rai) August 6, 2023

От друга страна, много подземни домове в Кубър Педи са на достъпни цени. По време на скорошен търг къща с три спални беше продадена за около 40 000 австралийски долара (26 000 щатски долара). Въпреки че много от тези имоти са снабдени само с най-нужното и често имат нужда от обновяване, има голяма разлика между цените на подземните имоти и тези в най-близкия голям град, Аделаида. Там средната цена на една къща е 700 000 австралийски долара (457 000 щатски долара). Други предимства включват липса на насекоми - „когато стигнете до вратата, мухите скачат от гърба ви, те не искат да влязат в тъмното и студено“, казва Райт - и липсва звуково и светлинно замърсяване.

Странно, но подземният начин на живот може също да осигури известна защита срещу земетресения, които Райт описва като произвеждащи вибриращ шум, който нараства до кресчендо. „Имахме две, откакто живея тук, и никога не съм трепнал“, казва той. (Въпреки това колко безопасни са подземните структури по време на сеизмична активност зависи изцяло от това колко големи, сложни и дълбоки са те.)

Остава въпросът дали подземните домове могат да помогнат на хората да се справят с последиците от изменението на климата и другаде? И защо не са по-често явление?

Има няколко причини, поради които изграждането на землянки в Кубър Педи е изключително практично. Първата е скалата – „Много е мека, можеш да я надраскаш с джобно ножче или с нокът“, казва Бари Луис, който работи в туристическия информационен център.

Coober Pedy is a town in northern South Australia, 846 km (526 mi) north of Adelaide on the Stuart Highway.

Video Credit - @cooberpedysa #coober #cooberpedy #australia #tour #travel #heat #moneymindmantra #business pic.twitter.com/6uu4Zg7vNM

— MONEY MIND MANTRA (@moneymindmantra) August 4, 2023

През 60-те и 70-те години на миналия век жителите на Кубър Педи разширили домовете си по същия начин, по който създали мините за опал – използвайки експлозиви, кирки и лопати. Някои изобщо не изисквали много копаене, като много местни жители използвали изоставени минни шахти като отправна точка. Днес те често се копаят с промишлено тунелно оборудване. „Една добра машина за тунелиране може да се справи с около шест кубични метра скала на час, така че можете да си направите землянка за по-малко от месец“, казва Райт.

Освен това все още е възможно да се копae на ръка – така че когато жителите имат нужда от повече пространство, те просто започват да копаят. И като район за добив на опали, не е чудно едно разширение на къщата да ви донесе печалба. Един мъж откри голям скъпоценен камък, стърчащ от стената, когато монтира душ, а от местен хотел откриха опали на стойност 1,5 милиона австралийски долара (£774 000/$985 000), докато строяха разширение.

Освен това, пясъчникът е структурно здрав без опори, така че е възможно да се направят пещерни стаи с високи тавани, във всяка форма, която желаете, без допълнителни материали. Всъщност прокарването на тунели в Кубър Педи е толкова просто, че много местни жители живеят в сложни, луксозни жилища с подземни басейни, зали за игри, обширни бани и всекидневни. Един местен преди това е описал подземния си дом като "като замък", със сводести врати към всяка стая.

„Имаме няколко зашеметяващи землянки тук“, казва Райт, който обяснява, че домовете на обитателите са пословично частни - друго предимство на живота под земята - така че можете да разберете за тях само когато сте поканени на вечеря.

Подвизите в Cooper Pedy обаче не биха били възможни навсякъде. Едно голямо предизвикателство с всяка подземна структура е влагата.

Много от скалните жилища, които са били обитавани от хора са изграждани в сухи райони. Изграждането на структури под земята в по-влажни зони е изключително трудно. За хидроизолация на оригиналните лондонски подземни тунели, построени през XIX-ти век, били превени няколко слоя тухли, обилно покрити от битум (днес се използват по-модерни методи). Но дори и с тези предпазни мерки все още има постоянни съобщения за черна плесен. Същият проблем засяга мазета, бункери и паркинги в райони с много валежи по целия свят.

Hoy viajamos juntos hasta una increíble ciudad australiana donde todos los habitantes viven bajo tierra desde hace más de 100 años. 😯

Nos desplazamos hasta Coober Pedy, un lugar que parece sacado de otro planeta para conocerlo más de cerca.

¡Abro hilo!🧵👇

(📷Thomas Schoch) pic.twitter.com/zWv1QlseBl

— Mar Gómez (@MarGomezH) July 31, 2023

Има две основни причини за това: липса на вентилация, която да може да позволи на влагата от готвене, душ и дишане да кондензира върху хладните стени на пещерата и подземните води - ако подземните домове са построени близо до нивото на водата.

Но в Кубър Педи е изграден в пясъчник и условията са много сухи дори под земята. „Тук е много, много сухо“, казва Райт. Добавят се вентилационни шахти, за да се осигури адекватно снабдяване с кислород и да се позволи на влагата от дейностите на закрито да излиза, въпреки че това често са просто прости тръби, стърчащи през тавана.

Има някои други недостатъци на тези устойчиви на горещи вълни бункери. Луис в момента живее над земята в парк за каравани, след като подземният му дом се срути. „Не се случва много често“, казва той. „Беше на лоша почва.“ Също така не е нечувано жителите случайно да проникнат в къщата на съседите.

Въпреки неуспеха, на Луис му липсва животът в землянка, а и Райт горещо би го препоръчал на всеки, който в момента страда от високите температури.

Може би скоро особените пясъчни пирамиди на Кубър Педи ще започнат да се появяват и на други места по света.