В памет на Иван Ев. Гешов

Б�г �гарската академия на науките и Българският червен кръст днес възраждат традицията всяка година да се служи панихида в памет на големия български държавник, политик, учен, благодетел и дарител Иван Евстратиев Гешов (1849-1924).

Тази традиция е била прекъсната от комунистическия режим през 1944 г., напомниха от пресцентъра на БЧК.

Панихидата е от 13 ч. в столичния храм "Свeта София". Слово в памет на Иван Гешов ще произнесе Знеполският епископ Йоан - викарий на патриарх Максим.

Иван Гешов е роден в Пловдив. Завършва финанси и политически науки в Манчестър, Англия. Завръща се в Пловдив, занимава се с търговия. През 1876-1877 г. е дописник на в."Таймс" по време на Априлското въстание.

Арестуван е от турските власти и е осъден на смърт. Помилван след застъпничеството на английския и американския консул.

В периода 1878-1883 г. е водач на Народната партия на Източна Румелия, редактор на в. "Марица", депутат и пръв председател на Областното събрание, председател на Постоянния комитет, директор на финансите.

През 1883-1886 г. е директор на Българската народна банка, подписва Букурещкия мирен договор, става министър на финансите в кабинета на Петко Каравелов.

През 1894-1897 г. е министър на финансите в консервативното правителство на д-р Константин Стоилов и управляващ Министерството на търговията и земеделието. Председател е на Първия български земеделско-промишлен събор в Пловдив.

През 1901 , след смъртта на Стоилов, оглавява Народната партия.

Бил е председател на Единадесетото и Петнадесетото обикновено народно събрание. През 1911 г. става министър-председатели външен министър. Това е изключително съдбоносното за България време, когато правителството създава Балканския съюз и води освободителната Балканска война през 1912 г.

Автор е на много студии по финансови въпроси, на драмата "Ивайло" (1888) и на книгите "Думи и дела" (1889), "Ситни дребни" (1904), "Балканският съюз" (1915), "Престъпно безумие" (1915), "Спомени" (1916).

От 1884 г. е член на Българското книжовно дружество. През 1899 е избран за председател на Българския червен кръст и остава на този пост четвърт век.

Като един от най-богатите българи акад. Иван Гешов е бил  посочен за наследник и изпълнител на щедрото завещание на Евлоги Георгиев. Заемал е различни обществени длъжности и е организирал благотворителни акции, като сам е дарявал многократно за различни обществени каузи.

В памет на своя най-дългогодишен председател акад. Иван Гешов, БЧК обявява деня на неговата смърт - 11 март - за Ден на дарителя, който ще бъде отбелязван всяка година с различни благотворителни прояви.

В завещанието си от 1 септември 1923 г. Иван Гешов определя  БЧК "да служи всяка година панихида, на която да се произнася реч от виден свещенослужител, общественик или книжовник върху милосърдието, любовта към ближния, дълга към отечеството, сговора между българските синове, мира и приятелството между балканските народи...".