Ако горите не бяха изсичани, речните корита - неправилно коригирани, а крайречната растителност - премахвана, наводненията през август нямаше да са толкова разрушителни, категорични са осем екологични организации, чиято коалиция оповести началото на кампанията "Повече място за реките и сигурност за хората".
Коритата на почти всички реки, които преляха през последните дни у нас, са били неправилно коригирани и стеснени, така че те не са могли да поемат големите обеми води.
Река Лесновска, чиято приливна вълна нанесе огромни поражения, е лошият пример за това, смятат еколозите.
Да се оставя по-голямо пространство за реките и свързване с естествените им заливни тераси извън населените места, където евентуални наводнения няма да причиняват големи щети, препоръчва Иван Христов от Световния фонд за дивата природа-Дунавско-Карпатска програма (WWF-DCP).
Като превантивна мярка срещу повтаряне на бедствието се препоръчва да спре поголовната сеч на стари гори, особено във водосборните басейни.
Горските масиви са полезни заради способността на кореновите им системи да поемат от 80 до 100% от падналите валежи, изтъкват природозащитниците.
Горите вече не служат за буфер, който поема излишното количество вода и какво се получава - падналите валежи в големи количества се стичат масирано в долините, където отиват посрещнати от реки, които вместо да бъдат разлети в своите естествени корита, са вкарани насила в корекции без капацитет да поемат приливната вълна", обясни Борис Бъров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
Зелените организации настояват още добиването на инертни материали от речните корита да бъде прекратено, тъй като то засилва ерозията, подкопава мостовете и разрушава дигите.
В коалицията от неправителствени организации участват още Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ), "Екофорум за природата", Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), Сдружение за дивата природа "Балкани" (Balkani.org), сдружение "Екофорум" и федерация "Зелени Балкани" (GreenBalkans.org).
