"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от собствените ни задружни сили" - думите на Васил Левски звучат изключително актуално и днес, когато отбелязваме 176-годишнината от рождението на Апостола.
На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX в., в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има Иван Вазов.
Левски е големият идеолог и неуморният организатор
на българската национална революция. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.
Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се "сбъдне" Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.
Като млад той приема монашески чин и името Игнатий в сопотския манастир "Св. Спас". Шест години по-късно обаче, навръх Великден, Дякона сам отрязва дългите си монашески коси в присъствието на най-близките си идейни съратници.
Под влияние на Георги Раковски се посвещава изцяло на революционното дело. Той участва в първата българска легия на Раковски в Белград, включва се във формирането и на втората.
Там заради ловкостта и храбростта си получава прозвището Левски -
според легендата направил лъвски скок по време на военни упражнения. Владее няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
Известно време работи и като учител, което улеснява пропагандата за борба сред народа и организирането на патриотични дружини за бъдещото въстание.
Присъединява се към четата на дядо Ильо войвода и Панайот Хитов. В Румъния се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, а в България изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО).
Левски слага началото на цялостното преориентиране на българското освободително движение. След неуспеха на четническата тактика Дякона стига до идеята, че за триумфа на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести на родна земя.
Той прави две обиколки из България, изграждайки първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот.
На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).
Съдът осъжда Апостола на смърт чрез обесване.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Днес това място се намира центъра на столицата, където е издигнат негов паметник.
