Река голяма и красива,
река дълбока и добра.
В сърцето нежно тя е скрила
рибарски лодки, тишина.
Тя беше моята утеха,
тя беше моята съдба,
но всичко мина и остана
спомен и една мечта.
Днес вече друга е реката-
с големи кораби, с масла,
с измрели чайки във водата
и непресъхваща тъга.
Река голяма и красива,
река дълбока и добра,
от теб остана само спомен -
с рибарски лодки, тишина.
Сега е 2012година , а аз съм стараещ се да младее мъж почти на 50.Живота ме блъскаше насам – натам, но съдбата си знае работата и ме установи пак до река- този път в Ямбол, на Тунджа. А старата любов , не само не хвана ръжда , ами се разгоря и по – силно.Е вярно , че в Клуба по воден туризъм повечето са ветерани, но тази неистова нужда да се чувстваме част от великото течение ни събира и пак и пак, а биваците все избираме да са до бързеи за да чуваме шепота на водата.
Тунджа е национално богатство и онзи щастливец, който се е любувал на кристалната вода след с. Баня, на лъскавите видри преди Крушаре, на многобройните завои и лонгози около Елхово , на ръмжащите бързеи след Княжево и на величествените скали на Даркая би се съгласил с мен.
Но Тунджа е и регионално сметище.Пластмасови бутики и туби, автомобилни гуми,строителни отпадъци, останки от битова техника , обувки и какво ли още не има в нея.Въпреки усилията на ентусиасти от Стара и Нова Загора, Ямбол и Елхово, реката става все по – мръсна.В селата по поречието още битува мнението , че бунището е в реката.
Народе!!!!!! бе възкликнал Левски макар и по друг повод.Все чакаме някой друг да свърши нещо, което засяга самите нас.Не , че държавата не трябва да направи читави пречиствателни и в Ямбол и в Елхово и в Болярово, не че не трябва да се наказват драконовски нарушителите, но в началото винаги сме ние – хората обичащи и не чак толкова реката.Реките са като кръвоносната система при човека и за тях просто трябва да се грижим.
Вечер, когато сме край огъня, някой ще попита: „ Къде е водата за пиене?“ А бай Илия , 70 годишен лодкар ще примрънка: „А някога пиехме от реката.“
