Нужно е отделно обучение по български език

Т�б �бва да има отделен предмет "Български език", защото сега той е механично "закачен" към литературата, а през целия гимназиален курс се предвиждат малко часове по български език и то - само за теоретични знания.

Това каза в националния пресклуб на БТА проф. Боян Вълчев - преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и председател на секцията "Филологически науки" към Съюза на учените в България (СУБ).

Искането за въвеждане на отделен предмет "Български език" се подкрепя от СУБ, от Съюза на филолозите-българисти и от учители по български език и литература.

Сега реално няма предмет "Български език", защото "той е затворен между пети и седми клас, когато се преподават филологически знания за езика, а не се изграждат умения", заяви проф. Вълчев. Той отбеляза, че "Български език" не бива да е като останалите учебни предмети, защото ги "обслужва", но и съпровожда хората при общуването в различни житейски ситуации.

Трябва да се раздели сегашният предмет "Български език и литература" на два предмета и тогава ще има специализирани учители, които да ги преподават, каза проф. Вълчев.

Той отбеляза, че в университетите се изучават две различни методики - за преподаване на български език и за преподаване на литература, а след това, в практиката, се сливат в един предмет в училище.

Сега в много училища времето за преподаване на българския език, по различни причини, "се изяжда" от преподаването на литературата. Ако двата предмета се разделят, ще има и отделни оценки по български език и по литература.

Проф. Боян Вълчев направи и друго предложение - учебниците по всички предмети в училище да се подготвят от учителски колективи, защото сега "са пълни с университетско знание и с академична терминология".

Учителката по български език и литература Цветана Петрова каза, че трябва да се отстранят "зоните на здрача" в родноезиковото обучение. В осми и десети клас изучаването на езика е неглижирано и невъзможно, заради огромния материал, който се предлага за литературата.

Акад. Михаил Виденов заяви, че сега в училище "децата се учат за езиковеди, а не се учат на български език".

Доказателство за тревогата на учените и преподавателите е изключително ниското равнище на знанията и уменията да се пише на правилен български език при огромното мнозинство студенти във всички висши учени заведения. Много често елементарна неграмотност демонстрират и хора с висше образование от различни професии.