И звлякоха ДНК на жена от каменната ера, живяла преди 6000 години.
Това е първият случай, когато цял древен човешки геном е извлечен от нещо различно от кости, заявиха изследователите.
Благодарение на следите от зъби, които е оставила в древна "дъвка" предшественичката на викингите, наречена Лола, учените са успели да получат ДНК, която са използвали за дешифриране на нейния генетичен код.
Жената вероятно е имала мургава кожа, тъмнокестенява коса и сини очи.
This dark-skinned woman used to live in Scandinavia some 6000 years ago. Her entire genome has been sequenced, from a piece of prehistoric “chewing gum”.
— Khozality🇿🇦 (@khozalities) 19 декември 2019 г.
https://t.co/tJfyXIGpRL
Д-р Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген заяви, че "дъвката" - всъщност е дървесен катран и е много ценен източник на древна ДНК, особено за времеви периоди, в които няма човешки останки.
"Удивително е, че получихме пълен древен човешки геном от другматериал, освен от кости", каза той.
Откриха откъде са дошли първите хора
Целият генетичен код или геном на жената беше декодиран и използван за да се изчисли как е изглеждала. Тя е била генетично по-тясно свързана с ловци от континентална Европа, отколкото с онези, които по това време са живеели в централна Скандинавия.
Вероятно е произлязла от население на преселници, които са се преместили от Западна Европа, след като ледниците са се отдръпнали.
Ето как са изглеждали денисовците
Други източници на ДНК свидетелстват за живота в Силтхолм на остров Лоланд – датска територия в Балтийско море.
"Това е най-големият обект от каменна ера в Дания, а археологическите находки предполагат, че хората, които са заселили мястото, са се възползвали добре от природните ресурси в неолита. Това е периодът, в който е поставено началото на отглеждането на домашни животни в Южна Скандинавия", каза Теис Дженсън от университета в Копенхаген.
Защо повечето фосили са на индивиди от мъжки пол
ДНК-то на Лола, извлечено от дъвката дава представа за развитието на човешките патогени през годините.
"Да можем да възстановим тези видове древни геноми на патогени от материал като този е доста вълнуващо, защото можем да проучим как са се развили и как са се различавали от щамовете, които присъстват в наши дни", заяви д-р Шрьодер.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
