Н АТО се сблъсква с период на многобройни вътрешни проблеми и неразбирателства. На фона на напрегната среща на Алианса в Лондон, нови събития в Източното Средиземноморие наливат масло в огъня и предизвикват вълна от напрежение между Турция и нейните съюзници. На 27 ноември в Истанбул, Ердоган подписа споразумение с лидера на международно признатото либийско правителство в Триполи, Файаз Сераж, което предполага създаването на нови морски граници между двете държави.
Зоната, която е засегната от това споразумение, е и зона, към която претенции имат Гърция и Кипър – става дума за Критско море, където гърците смятат да добиват газ и се изгражда газопровод, който да свърже газовите находища в Източното Средиземноморие с европейските пазари.
Съвсем скоро, след като турско-либийското споразумение беше обявено в медиите, последва остра реакция от Гърция и Кипър. Към тях се присъединиха и Израел и Египет, които също се чувстват притиснати заради новата зона. Освен всичко друго, има ръст на напрежението и в самата Либия.
Какво се случи след това? На първо време, Атина побърза да изгони представителя на Либия в знак на протест. Не закъсня и показването на сила – в Средиземно море беше извършено военно учение с участието на Франция, Италия и Кипър, докато на дипломатическо ниво гръцката страна изпрати дипломати да лобират в ЕС и НАТО да бъде признато споразумението между Анкара и Триполи. Към оказването на натиск в ЕС се присъедини и Франция. Преди и по време на срещата в Лондон, Париж ескалира тона срещу Турция, което беше последвано от турска реакция и размяна на заплахи. В Лондон Ердоган показа, че може да задава тона на срещата именно заради три теми, в които Турция има предимство в момента: Северна Сирия, отношенията с Русия и закупуването на С-400, и договора с Либия, който преначертава икономическите зони в източната част на Средиземно море.
Карта, показваща разпределението на икономическите зони в източната част на Средиземно море след сключването на споразумението м/у #Турция и #Либия (Триполи). Гърция, Кипър, Египет и Израел реагираха негативно, а Атина обещава ответни действия. Гърция вече лобира в ЕС и НАТО. pic.twitter.com/kHMwnj2sog
— De Re Militari (@remilitari) December 11, 2019
Споразумението идва, докато се правят сондажи за газ в рамките на кипърските териториални води. Турция разглежда това като проблем, тъй като счита, че тези дейности трябва да бъдат споделени между гръцки Кипър и Северен Кипър – турската република в северната част на острова, създадена през 1974 и призната единствено от Анкара. ЕС, а също и Гърция, разглеждат Кипър като една държава и игнорират съществуването на Северен Кипър.
С този тон през март тази година беше стартиран газов проект между Гърция, Кипър и Израел, известен като EastMed, който предвижда съвместни проучвания на газови находища и прокарване на газопроводи към Европа. Отделно, също по-рано тази година имаше газов форум, на който присъстваха Гърция, Кипър, Израел, Йордания, Палестина, Египет и Италия. Проблемът на това споразумение за EastMed според Анкара е, че то не е било съгласувано с турската страната, въпреки че част от газовата инфраструктура се предполага, че ще преминава през териториални води, към които има претенции Турция.
Ще има ли война между Гърция и Турция за нефта в Средиземно море
Може да се смята, че договора с Либия е ответна реакция – изказванията на турската администрация, че сега на околните държави ще им е нужна турска подкрепа, доказват това предположение. Неслучайно Анкара изпраща това послание – ако бъде въведено в сила, това споразумение ще създаде коридор, който буквално ще изолира Гърция и Кипър, а Египет и Израел ще бъдат длъжни да преговарят с Турция, за да могат газопроводите да преминават безпроблемно. Това поставя Ердоган в много изгодна позиция, дори на фона на ескалация в отношенията.
Ето защо, няма да е изненада, че ЕС едва ли ще признае турско-либийското споразумение. То засяга интересите на страни-членки, а Гърция е и важен търговски партньор в световната търговия. Сделката ядосва Гърция, тъй като тя дава „зелена светлина“ на Либия да си възвърне около 39 000 кв. км. от икономическата си зона, към която претенции има Атина. Гърция искаше да използва войната в Либия, за да придобие площ, която е почти четири пъти по-голяма от територията на Ливан.
Турски министър: Готови сме да разбиваме глави
Събитията имат значение и за Кипър, който продължава да е разделен. Гърция, Турция и Великобритания са гаранти на Кипър, след независимостта през 1960-те, а днес две от тези страни са във все по-обтегнати отношения. Според Атина, газовите залежи около Кипър са на гръцката част от острова, докато Анкара иска да бъде включена и севернокипърската страна. Около 40 000 турски войници продължават да се намират в Северен Кипър, въпреки поетите ангажименти те да бъдат изтеглени. Турция нахлува в Кипър през 1970-те, след като гръцките политици заплашват етническите турци. За Гърция и Кипър, газовия добив усложнява възможни преговори за бъдещето на острова, които така или иначе досега бяха провал.
Erdogan: Turkey and Libya can conduct joint explorations in eastern Med https://t.co/MOMN2tMguv pic.twitter.com/Bk6h8QbAOI
— Reuters (@Reuters) December 9, 2019
Остава въпросът е как това споразумение ще се отрази на терен в Либия, тъй като проблемът е многопластов и не става дума само за ЕС и Средиземно море.
Турция преговаря с Либия за морските граници от 2009 насам, но споразумението вади отново на преден план либийската гражданска война, която няма да е пресилено, ако кажем, че отсъства от новинарските емисии напълно. Страната е разделена грубо казано между две основни страни – правителството в столицата Триполи и правителство, базирано в Тобрук и Бенгази. Освен двете правителства, в Либия има набор от разнообразни групи, милиции и местни съвети, които управляват зони по модела на градовете-държави. Битката за огромните либийски петролни предизвика състезание за надмощие и повече влияние, в което се включиха Обединените арабски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия, Египет, Катар, Франция, Италия, Турция и Русия.
Битка за газовите находища в Средиземно море
В Либия, Турция подкрепя правителството в Триполи, което има подкрепата и на ООН. Именно с лидера на това правителство, Файаз Сераж, се срещна Ердоган в Истанбул в края на ноември. Споразумението включва не само преначертаване на морските граници, но и военно сътрудничество. Това предизвика острата реакция на Халифа Хафтар – 75-годишния военен командир на източното правителство, чиито сили наричат себе си Либийска национална армия. С подкрепата на ОАЕ, Египет, Русия и Франция, Хафтар води вече седем месеца битка в Западна Либия, атакувайки директно столицата Триполи.
“If morale snaps, it is a terrifying thing," one analyst said of Tripoli's defenders. “And who knows when it is going to give way?” https://t.co/DvGQ9N8G92
— New York Times World (@nytimesworld) December 11, 2019
Всяка доставка на оръжия би подпомогнала силите на Триполи и Хафтар реагира остро на подобни планове. Поради тази причина, силите на Хафтар обявиха война на Турция по-рано тази година и отвлякоха шестима турски моряци, които бяха описани като „агенти на турското разузнаване“. Кризата с шестимата заложници „отпуши“ турската намеса в Либия и в крайна сметка Хафтар предизвика видимото и все по-настоятелно участие на Анкара.
Турция нехае за заплахите на ЕС, праща още кораби към Кипър
Франция, която застава зад Хафтар разбира се използва всеки възможен случай и напрежението в Либия служи като отправна точка за атака по споразумението между Триполи и Турция. Как това споразумение е легално, пита Париж, след като е подписано не от Либия, а от едно от враждуващите правителства? Този аргумент има и Гърция, която се очаква да подкрепи неофициално силите на Хафтар заради спора с Турция в Средиземно море. Турция поиска ООН да се намеси относно легалния статус на споразумението с Триполи, като се има предвид, че Обединените нации подкрепят именно това правителство.
Остава отворен и въпросът как сегашните събития в Средиземно море, ще се отразят на отношенията между Русия и Турция. Докато в Сирия те намират все повече допирни точки, особено след интервенцията на Анкара срещу кюрдските милиции от ПКК този октомври, в Либия руснаците и турците имат различни позиции. Русия подкрепя Хафтар, а Турция правителството в Триполи, което е под атака на силите на Хафтар. Докато Русия засега не показва видим интерес към споровете в Източното Средиземноморие, то подписването на военно споразумение между Триполи и Анкара, е проблем за руските интереси.
С това действие, Турция настъпва сериозно Русия, която иска Хафтар да овладее колкото се може по-скоро столицата Триполи. В Либия бяха изпратени дори руски наемници от частната компания „Вагнер“, които да подпомогнат силите на либийския командир, но засега без особен успех. По-рано тази година, триполитанските сили получиха доставки на оръжия през пристанището в Мисрата. Корабът, собственост на иранска компания, санкционирана от САЩ, беше натоварен в Бургас и предизвика сериозни критики от силите на Халифа Хафтар. Той разглежда тези доставки като нелегални и обвини Турция в предоставянето на оръжия за враговете му. Впоследствие, този кораб – „Шахр и Корд“ – беше блокиран в Мисрата и ООН забрани да плава. И ако досега Анкара действаше прикрито с доставките на оръжие, сега след подписването на споразумението с Триполи, Турция може да доставя директно. Това е сериозен проблем за плановете на Русия в Либия, където основният фокус е достъпът до петролните залежи.
Сега политическата игра излиза извън рамките на познатите сценарии. Сега става въпрос за Средиземно море, за Гърция и Кипър, за Либия, за Сирия. Турция иска разширяване на влиянието, а също и Франция, Русия и Италия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
