Разликата между българите и румънците в Германия

О бщо 150 000 са българите и румънците, които получават социални помощи по програмата Харц 4 в Германия, съобщава "Дойче веле" (Deutsche Welle). Това e три пъти повече спрямо  2013 г., когато германският трудов пазар бе отворен за първи път за работниците от България и Румъния.

В публикация по темата вестник ФАЦ посочва, че още по-бързо се е увеличил броят на българските и румънските граждани, които работят в Германия. 

Изданието се позовава на последните данни от Германската агенция по труда. Според статистиката, в края на 2018 година над половин милион българи и румънци са били ангажирани в трудовия процес.

Броят им е нараснал четирикратно в рамките на пет години. Над 60 на сто от трудоспособните български и румънски граждани в Германия са трудово заети.

Според "Райнише пост", това свидетелства за успешна трудова интеграция и не потвърждава съмненията, че българи и румънци идвт в страната главно за да възползват от облагите на германската социална система, като я източват. Данните позволяват да се заключи, че за българите и румънците трудовият пазар има по-голяма привлекателна сила, отколкото имат облагите на социалната система в Германия.

От друга страна, през последните пет години броят на получаващите социални помощи трудоспособни българи и румънци е скочил три пъти. Около осем процента от пристигналите в Германия граждани от всичките 28 страни членки на ЕС получават социални помощи по програмата Харц 4.

"Приемането на стотици хиляди българи и румънци на трудовия пазар е абсолютно разказ за успеха и е единствено по рода си в икономическата история на Германия", изтъква изследователят на миграцията Херберт Брюкер пред ФАЦ.

Той обаче подчертава, че значително се е увеличил броят българите, които получават социални помощи по програмата Харц 4.

"Трябва да правим разлика между румънци и българи. Докато днес само седем процента от румънците получават социални помощи по програмата Харц 4, сред българите това са почти 22 на сто", посочва експертът.

Според него, сред българите се наблюдава своего рода поляризиране. Сред тях има добре интегрирани групи, но и голяма група, която не е интегрирана в трудовия пазар.

"Много от тези хора се пристигнали в Германия преди отварянето на трудовия пазар и навремето не са получавали социални помощи. Сега обаче те са получатели на социални помощи по програмата Харц 4", изтъква още експертът.

"Райнише пост" припомня, че свободата на придвижване на работната ръка в ЕС позволява на всички европейски граждани да емигрират в друга страна, ако намерят работно място в нея. Германският трудов пазар беше отворен за българи и румънци от 1 януари 2014 година. Отварянето на трудовия пазар за по-бедните страни членки на ЕС предизвика навремето сериозни опасения за злоупотреби с германската социална система.

Сега увеличението на броя на трудещите се от Източна Европа покрива в голяма степен остратата нужда от квалифицирани специалисти в Германия.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram