Нова бежанска криза може да сломи ЕС

Х аосът от 2015 година, когато повече от 1 милион мигранти дойдоха на територията на Европейския съюз в рамките само на година, предизвика трайни проблеми между и в рамките на страните от блока. Броят на бежанците, които в момента отново преминават в Европа от Турция, непрестанно нараства, пише Андреас Клут в Bloomberg.

Five years after its last refugee crisis, Europe faces a new one https://t.co/stUbsERqtc

— Bloomberg Opinion (@bopinion) March 4, 2020

В Сирия риск от открита война с Турция

"Все още е рано да се посочи дали сегашната криза може да се превърне в копие на случилото се през 2015 г., но вече е ясно, че това е отзвук за провала на Европейския съюз да реформира миграционната си система през последните пет години. Провал, който я прави лесна мишена за изнудване от цинични автократи като турския президент Реджеп Ердоган, посочва още изданието.

Колко бежанци може да приеме България при мигрантска криза

Въпреки че е съюзник на НАТО и кандидат за присъединяване към ЕС, Турция все повече се превръща в геополитическа заплаха за Запада. Ердоган води война в Сирия, за която иска европейска подкрепа, когато самият той е причината Идлиб да се превърне в ад.

За да окаже натиск върху Европейския съюз,

Ердоган активно тласка повече от 4 милиона бежанци към Европа. А това пряко противоречи на сделката, сключена между Турция и общността през 2016 г., когато в замяна на много пари Ердоган обеща да не допуска мигрантите да преминат в Гърция, както и да приеме обратно всеки, който успее да премине границите ѝ с ЕС.

Кой печели и кой губи от турската интервенция в Сирия

В резултат на това сега наблюдаваме как бежанците отново се качват в лодките и гребат до гръцките острови, след което се струпват в препълнени и мръсни лагери. Този път има и мигранти, придвижващи се по суша до границата на Турция с Гърция и България, където, поне засега, са биват спирани с помощта на сълзотворен газ и бодлива тел. 

България, Кипър и Гърция - заедно срещу Вишеградската четворка

Трудно е да се каже колко точно е броят на тези бежанци. За ЕС обаче това е потенциална катастрофа.

Ако Гърция остане твърда в позицията си,

тълпите от хора ще бъдат заклещени между границите - много от тях ще се разболеят. Очакват се и смъртни случаи. 

Ердоган обеща още мигранти през границите с Европа

За разлика от лидери като Ердоган, Европейският съюз не може да си позволи да допусне такава хуманитарна катастрофа. Ако остане вярна на ценностите си обаче, ще изгуби разума си, се казва още в анализа.

Ако ЕС позволи на мигрантите да влязат на негова територия,

това ще създаде още по-големи проблеми. Веднага след като се разбере, че границите са "отворени", към тях ще се отправят хора не само от Сирия, но и от Африка, Афганистан и други страни. Напливът на мигранти би бил друг подарък за популистите, които са склонни да бъдат както ксенофобски, така и евроскептични. 

Нова бежанска криза

ще означава повече популисти в повече страни, опитващи се да подкопаят ЕС отвътре.

Тази дилема можеше да бъде предвидена още през 2015 г., когато противниците на идеята за приемане и интегриране на бежанци почти прекрати кариерата на Ангела Меркел като канцлер на Германия. Днес ЕС прилага различни политики по отношение на мигрантите.

Така наречената Дъблинска система изисква мигрантите да кандидатстват за убежище само в първата държава членка на ЕС, в която влизат физически, което обикновено означава Гърция, Италия или Испания. В действителност системата оставя тези гранични държави да се справят (или не) сами, въпреки че повечето мигранти планират да се преместят в северните страни. Гърция вече преустанови обработката на молбите за убежище за един месец. Системата е едновременно дисфункционална и несправедлива.

След предишната бежанска криза Германия и още няколко други държави се опитаха внесат реформи в нея. Плановете бяха ЕС да разпредели бежанците между всички държави членки според тяхната икономическа сила и численост на населението. Посрещането дори на сравнително малко чужденци, особено на мюсюлманите обаче беше отказано от националистическите правителства като Унгария и Полша, които умишлено гласуваха срещу всички опити за реформи.

Грешка беше Европейският съюз да позволи на тези държави да не поемат отговорност, защото сега ще трябва да продължи без тях, както и да наложи нов работещ подход. Хора като Джералд Кнаус, архитект на сделката от 2016 г. между ЕС и Турция, смятат, че група държави, водени от Германия, Франция и Италия, трябва да приемат мигрантите, дори ако другите държави членки откажат да споделят тежестта. Това безспорно би облекчило гранични държави като Гърция.

Най-важното е тази нова система да не бъде податлива на "ефекта на придърпване" и да гарантира бързото депортиране на икономическите мигранти, които не отговарят на условията за убежище. ЕС трябва да сигнализира, че незаконната миграция не си заслужава опасното пътуване и едновременно с това да предложи легален път с повече визи и разрешителни за работа, например за квалифицирани работници.

За да накарат държавите, от които идват икономическите мигранти - от Африка до Афганистан, да си сътрудничат, ЕС трябва да предложи стимулиращи политики. Например участващите държави биха могли да получат по-добри условия за търговия, инвестиции и помощ в зависимост от готовността им да репатрират собствените си мигранти от Европа.

Разбира се, начинанието е мащабно и сложно но ЕС имаше пет години, за да започне все отнякъде. Бездействието го направи лесна мишена за събития като войни, глад и актьори като Ердоган, над които Съюзът няма контрол. Конфедерация, която не може да опази собствените си граници и няма сплотеност между членовете си, няма как да се радва на доверие от страна на собственото си население и в крайна сметка ще се разпадне. Ако ЕС иска да избегне тази съдба, трябва да се заеме веднага с разрешаването на казуса, пише още Bloomberg.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.