С решението си от днес ЕЦБ направи още една крачка в посока намаляване на лихвите по свръхрезервите на търговските банки. Какво означава това за лихвите, по които банките отпускат кредити и привличат депозити от домакинствата и фирмите в еврозоната, и докъде може да стигне ЕЦБ по пътя към по-дълбоко отрицателни лихви? Отговаря Кристофор Павлов, Главен икономист на УниКредит Булбанк.
Анализ на „Банката за международни разплащания“ сочи, че поне досега умерено негативните лихви, прилагани от централните банки в Европа и Япония, се пренасят върху лихвите, формирани на паричните пазари, по същия начин както и положителните лихви.
Досега ефектът от отрицателните лихви върху търгуваните обеми - които са много ниски поради евтината и изобилна ликвидност, създавана от централните банки – е незначителен.
В еврозоната и Швейцария лихвите на паричния пазар следват промените в депозитната лихва на централната банка, на практика, в идентични пропорции. За да избегнат негативните последици за приходите си, банките в еврозоната се опитват да увеличават срочността на търгуваните депозити на паричния пазар или да ги насочват към по-рискови клиенти.
Това е добра новина за ЕЦБ, защото сочи, че политиката на отрицателни депозитни лихви постига целите си. Това също така означава, че някои периферни за еврозоната пазари - които продължават да се характеризират с големи нужди от външно финансиране - също печелят, защото до тях достига повече и по-евтина ликвидност, създавана от ЕЦБ.
Същият анализ сочи, че институционални и договорни ограничения пречат на отрицателните лихви по свръхрезервите да се пренасят върху лихвите за крайните клиенти на банките по депозитите и кредитите, в същата степен, в която това е възможно за положителните лихви.
Засега умерено негативните депозитни лихви на централните банки не водят до отрицателни лихви по кредити за крайни клиенти, тъй като рисковите премии дори за най-ниско рисковите клиенти остават по-големи от степента, в която лихвите на паричните пазари са в отрицателна територия. Някои съществуващи договори в еврозоната имат клаузи, въвеждащи под за лихвите, който не позволява отрицателни лихви.
Част от новите договори са обвързани с въвеждането на под за крайната лихва плащана от клиента, която е фиксирана на нивото на лихвата в момента на отпускане на кредита. Така дори лихвите, определяни на паричните пазари да продължат да намаляват още в резултат на действията на централните банки, това няма да доведе до промяна на лихвите за крайните клиенти.
В Швейцария, например, за да компенсират загубата на доход от ипотечните си кредити с плаваща лихва, банките са увеличили лихвите по ипотечните кредити с фиксирана лихва. Общият извод е, че за да защитят приходите си, банките в различните страни прилагат различни практики. Различията продължават и дори се усилват на ниво банки, видове кредити и клиенти. Това увеличава сегментацията на пазара, което е лоша новина за ЕЦБ, защото започва да пречи в нарастваща степен на трансмисията на лихвите, определяни от централните банки към реалната икономика. Така наличието на институционални и договорни ограничения, които са извън контрола на ЕЦБ, започват за ограничават ефекта от политиката на отрицателни депозитни лихви върху реалната икономика.
При депозитите различията са дори още по-големи. Първоначално е имало известна несигурност как ще се третират депозитите на едро – това са депозити на банки, големи корпоративни клиенти и институционални инвеститори, като пенсионни фондове, застрахователни дружества и взаимни фондове.
Сега вече разходите на банките от отрицателните лихви по свръхрезервите се прехвърлят на собствениците на депозити на едро под формата на негативни лихви. Разбира се, и тук това е само частично, защото по аналогия на начина, по който се третират търговските банки от централните банки, и тук има стъпаловиден подход - до определена сума лихвата е нулева или дори положителна и едва след това става отрицателна.
Основното изключение са депозитите на дребно. Банките не желаят да прехвърлят отрицателните лихви по операциите си с централната банка върху тази група клиенти, защото се опасяват от изтегляне на депозити. Някои икономисти твърдят, че леко отрицателни лихви по депозитите на дребно са възможни, защото алтернативата – да се държат пари кеш - е свързана с разходи за съхранение и транспорт на кешовите наличности. Въпреки това, шансовете някоя банка да се осмели да експериментира с въвеждането на отрицателни лихви по депозитите за тази категория клиенти клонят към нулата, от днешна гледна точка.
Всичко това изправя ЕЦБ пред дилема. Ако по-ниските лихви на ЕЦБ не достигат до лихвите по кредита за домакинствата и фирмите, то тогава те губят смисъла си. Ако обаче те се пренасят върху лихвите по кредита, но не могат да се пренесат върху лихвите по депозитите, то тогава тази политика ще има негативен ефект върху банковите печалби и, ако продължи твърде дълго може да започне да декапитализира банките. Като се има предвид, че процесът на оздравяване на банковите баланси в редица страни в Европа не е приключил, може да се окаже, че решаването на един проблем води до изострянето на друг. Така, че ЕЦБ трябва да реши кой риск е по-нежелан за нея: рискът от забавяне на икономическия растеж и свързаните с това дефлационни рискове или рискът от влошаване на капиталови позиции на банките.
По всичко личи, че при липсата на други възможности за стимулиране на икономиката, ЕЦБ ще продължи политиката на монетарно разхлабване през тази и следващата година. Най-вероятно това ще изисква известно рекалибриране на използвания инструментариум, като ЕЦБ ще се откаже от отрицателните лихви по свръхрезервите много преди да е приключил цикълът на монетарно разхлабване, който в момента е в ход. Причината за това е, че въпреки че като цяло този инструмент засега работи, съществува голяма несигурност относно поведението на клиентите в случай, че ЕЦБ продължи по същия път.
Не е ясно дали механизмът на трансмисия ще продължи да действа, както досега или няма де се стигне до точка на преобръщане. Още повече, че в дългосрочен план натискът върху приходите на банковия сектор ще се изостри. Последиците за пенсионните фондове, застрахователните компании и други институции, които разчитат на пасиви с дълга срочност ще стигнат и по-далече (защото за тях възможностите да печелят от промяна на датата на падежа на дълга са много ограничени).
Всичко това ме кара да смятам, че възможностите за по-нататъшно използване на този инструмент за монетарно разхлабване не са големи. С други думи, ако ЕЦБ продължи по пътя на въвеждането на още по-дълбоко отрицателни лихви по свръхрезервите, не е далече моментът, когато отрицателните ефекти от използването на този инструмент ще започнат да превишават положителните.
