Сърбите вдигат залозите в играта за Косово

С ърбия съживява един вид агресивен национализъм, невиждан от ерата на Милошевич, в опит да изплаши Запада и да го откаже от подкрепата за независимостта на Косово, смятат анализатори и дипломати.

Сръбските лидери, които трябва да водят днес във Виена преговори с лидерите на косовското албанско мнозинство, намекват, че ще подкрепят отцепване на босненските сърби, ако Косово бъде загубено.

Вместо да приеме загубата на провинцията, която е под управление на ООН от осем години, Белград включи Босна в уравнението с изтичането на времето за взимане на решение.

Посредниците от Русия, САЩ и ЕС имат време до 10 декември да превъзмогнат пропастта между сръбското предложение за автономия и настояването за независимост на Косово.

Премиерите и президентите на Белград и Прищина ще пристигнат във Виена за четвъртата среща, след като преговорите започнаха през август с малко надежда за компромис.

Русия подкрепя Сърбия. САЩ и повечето от членките на ЕС са за даване на независимост на Косово и слагане на край на последния открит конфликт от югославските войни през 90-те години. Но Белград прибягна към същото това минало в търсене на средства, с които да тества решимостта на Запада.

Напомняйки за сръбското влияние на Балканите, националистическият премиер Воислав Кощуница за пръв път открито свърза Косово с Босна, подкрепяйки етническите сърби там срещу реформите, които те възприемат като атака срещу тяхната автономия и права.

Запазването на Косово и на (босненската автономна) Република Сръбска сега са най-важните цели на нашата държава и нашата политика, заяви Кощуница миналата седмица.

Западен дипломат заяви, че не за пръв път Сърбия третира етническите си събратя като пионки, надявайки се да използва опасенията на Запада за крехкия мир в Босна като лост за Косово.

Това може да повлияе на някои страни в ЕС, които досега бяха неутрални за Косово, да ги уплаши, заяви базиран в Белград дипломат пред Ройтерс. Това също може да възпламени ситуацията - Босна е много емоционален свят, каза дипломатът.

Белград подкрепи босненските сърби във войната им през 1992-95г. срещу босненските мюсюлмани и хървати, доставяйки повечето от оръжията и парите, разпалили най-ужасния конфликт в Европа след Втората световна война.

Тази подкрепа означаваше, че Сърбия прекара повечето от 90-те години под санкции и бе държава на парии, ръководена от авторитарния Слободан Милошевич.

Кадрите по телевизията за кръвопролитията в Босна наелектризираха западната общественост и правителства. Те се намесиха, за да спрат повторение на същото и в Косово през 1999 г., изпращайки бомбардировачи на НАТО да прогонят сръбските сили, обвинени в убийства на цивилни при потушаването на бунта.

Изявлението на Кощуница предизвика дипломатическа протестна нота от западните посолства - възможен знак за дългосрочно обтягане на отношенията.

Демаршът означава, че Сърбия е в конфронтация с международната общност. Последиците от това може да бъде изолация, заяви Душан Лазич от сръбския Форум за международни отношения.

Ние изпращаме на света послание, въз основа на което той може да заключи, че ние сме все още на пътя, свързан с режима и отношението на Слободан Милошевич, заяви Лазич пред белградското радио Б-92.

Моментът за това не би могъл да бъде по-неподходящ. ЕС все още не е решил дали Сърбия е отхвърлила достатъчно от националистическото си минало, за да й бъде позволено да подпише споразумение за стабилизиране и асоцииране, което е първата стъпка към членство.

Доклад за напредъка на страната се очаква днес. Основното условие бе да бъдат арестувани заподозрените във военни престъпления, обвинени от трибунала на ООН в Хага, за които се смята, че се укриват в Сърбия.

Главният прокурор на трибунала Карла дел Понте заяви, че усилията на Белград "са все още недостатъчни". Някои страни в ЕС са за придвижване напред със споразумението. Загубата на Косово без моркова на присъединяването към ЕС ще обърне Сърбия към национализма, създавайки балканска черна дупка, казват те.

Други, които са по-близо до Сърбия, смятат, че е време за проверка на реалността. Словенецът Йелко Кацин, докладчик на Европейския парламент за Сърбия, заяви, че Белград трябва само да приеме, че Косово е загубено.

Косово де факто не е част от Сърбия от 1999 г., край на историята, заяви Кацин пред австрийския вестник "Стандарт".

Веднага, когато Сърбия стане достатъчно зряла, за да приеме независимостта на Косово, тя ще се превърне в епицентър на позитивна промяна, мотор на Западните Балкани, каза той.