И все пак в цялата тази шумотевица около разкритията на Богомил Бонев има и една добра новина, отбелязва "Демокрация" в редакционния си коментар. Защото скандалът вади и ще продължи да вади на светло онези скрити механизми, посредством които се упражнява властта в България. Сега едиственото спасение за тези, които подкрепиха правителството е да вземат и лично да обяснят това, което народът всяка вечер обсъжда пред телевизора си.
Пред кормчиите на държава има два пътя, допълва от своя страна "Труд". Те трябва или спешно да покажат, че е настъпило време разделно с "ония", които гарнираха евтините депутатски банички с още по-евтини парчета от държавната пита, или просто смело да обявявт - "Гарван гарвану око не вади". А пък иначе поcтоянното повтаряне от страна на вестниците "Кой е?" си било направо наивно. Още по-тъп бил и въпросът "Кои са?". Защото за България единственият удачен въпрос бил "Кой не е?". Има нещо твърде многозначително обаче в ставащото в момента. Защото като се замисли човек, всяко правителство от 1990-та година насам тръгва с еуфория и пада с трясък, отбелязва "24 часа". От победата на Филип Димитров с "малко, но завинаги", през подарената победа на БСП през 1994-та година, до властта, дадена категорично на Костов през 1997-ма. Карма ли е това за българския модел или има логично обяснение, чуди се вестникът. А всъщност основната причина се корени в липсата на ясни правила на играта в икономиката, политиката и съдебната власт. Днес отново някой преподрежда пъзела на държавата. Ясно засега със сигурност е само едно - че ни пробутват за трети път вече гледан филм.
И в цялата тази история на сцената яростно се размахват мечове, вече се валя някой и друг труп, нов боец се втурва в битката, на заден план заговорници точат ножове. Всичко изглежда безнадеждно като в древногръцка трагедия. И точно в този момент от небето се спуска Богът от машината. В нашия случай от самолета. Той наказва всеки според деянието му и възцарява мир. Е, точно тази роля се опита да изиграе президентът Петър Стоянов. Дали успя обаче е друг въпрос, отбелязва "Труд". Защото при повторен преглед на събитията не може да не се отбележи, дори да не се набоде в очите, че той например нито веднъж не каза, че Бонев лъже. Е, в крайна сметка единственото, което оприличава президентската намеса с древногръцките трагедии е липсата на логика, отбелязва вестникът. А иначе действията му били много по-близки до детското стихче за яйцето Хъмпти-Дъмпти. Когато то паднало и се счупило, "цялата кралска конница и всички кралски мъже" не могли да го съберат и да го слепят отново. В историята обаче никъде не се казва дали яйцето е било синьо.
При всички случаи обаче е ясно едно - формира се нова политическа действителност. А в нея корупцията и обслужването на общото благо стават основните теми на политическия живот и на политическото поведение на избирателите, категоричен е Евгений Дайнов, в анализ, публикуван във вестник "Демокрация". Какво обаче всъщност се случва. Ами от година-две условията, които породиха и поддържаха двуполюсния модел, вече са променени, защото е преподредена картината за света в главите на българските граждани. И след като вече българите не са раздвоени между два алтернативни проекта за общество, то и основите на двуполюсния модел се топят като преспите на Витоша през април. Едната везна на двупартийния кантар - червената - е рязко олекнала спрямо това, което беше. Е да, обаче това съвсем не означава, че автоматически всичко се сурва към синята. И основната грешка на СДС е, че вярва в това, отбелязва Евгений Дайнов.Сега никой не може да си позволи да тръгне към изборите като залага подобно на слаб шахматист на грешките на другия. И още от сега е ясно, че най-добре ще се представят на изборите онези, които най-отчетливо са разбрали в каква грамадна степен е променен българският политически и обществен живот. Онези, които не се опитват да прилагат хватки, давали резултат в други условия, в други времена и при други българи. А иначе, когато една действителност си отива и се формира нова, неотменимото все-прииждане на битието, по думите на Хайдегер, заприличва на десетметрова тихоокеанска вълна. Глупавите хора се давят в нея. Умните я използват, за да ги докара до брега.
Последвайте ни
