"Зеленото чудовище" се движи към нас със скорост 2 500 километра в секунда

"Зеленото чудовище" се движи към Земята със скорост 2 500 километра в секунда, но без паника, ето защо:

Заснета на изображения от космическия телескоп “Джеймс Уеб”, странна особеност на остатъка от свръхнова "Касиопея А", наречена "Зеленото чудовище", беше разкрита като изградена от материал, съществувал преди експлозията.

Екип от астрономи е установил, че тя е съставена от концентрирани нишки газ в по-широки листове, които се различават от останалата част от остатъка, тъй като в тях липсват характерни елементи, получени при смъртта на големи звезди. 

Преди почти 12 000 години звезда избухва в ръкава Персей на Млечния път. Тъй като звездата е била на 11 000 светлинни години от нас, светлината е достигнала до нас едва през 90-те години на XIX век. Съществува известно недоумение, защо астрономите, радващи се на своите новоизмислени телескопични играчки, не са регистрирали светлината ѝ. Въпреки това, след откриването на радиоизлъчването от последиците, са положени много усилия, за да се компенсира това - дори е построен телескоп само, за да се изучава "Касиопея А". 

Неизбежно “Джеймс Уеб” откри нещо, което не е било виждано досега. Въпросната особеност всъщност не е зелена, тъй като “Джеймс Уеб” не може да улавя толкова къси дължини на вълните. Това обаче е цветът, определен за дължината на вълната, в която светят нишките.  

Само въз основа на наблюденията на “Джеймс Уеб” астрономите не могат да разберат, каква е природата на "Зеленото чудовище". Местоположението му подсказва, че то е изхвърлено, но други аспекти подсказват, че то може да е съставено от материал, който е заобикалял звездата, преди тя да експлодира. Друг анализ на “Джеймс Уеб”, проведен по-късно през годината показа нови характеристики на "Касиопея А", но не дава отговор на първоначалния въпрос. 

Сега рентгеновата обсерватория "Чандра" се притече на помощ на “Джеймс Уеб”. 

"Вече подозирахме, че "Зеленото чудовище" е създадено от взривна вълна от експлодирала звезда, която се е ударила в заобикалящия я материал", казва д-р Яко Винк от Амстердамския университет в изявление.  

Unveiling new insights: We're unraveling the mystery of the "Green Monster" in Cassiopeia A's debris field, thanks to data from Chandra and @NASAWebb. This cosmic collaboration showcases the power of technology to provide new perspective into the star's explosion and its remains.… pic.twitter.com/Y0Yc76AOXx

— Pamela Melroy (@Astro_Pam) January 9, 2024

Видяна в рентгеновите лъчи, "Касиопея А" е наистина гореща, съставена от смесица от избухващ газ и прах, оформена от магнитни полеви линии и енергични електрони. Установени са кълбета газ, чието местоположение съвпада с това на "Зеленото чудовище", които са с ниско съдържание на желязо и силиций, в сравнение с отломките от свръхнова. Това е силен индикатор, че не са продукт на експлозията.   

Околозвездният материал (ОЗМ), от който е съставено "Зеленото чудовище", вероятно е бил изхвърлен предимно от “обречената звезда”, преди тя да експлодира, но част от него може да е била там от самото начало. 

Снимките от "Чандра" разкриват също, че материалът на "Зеленото чудовище" се движи към нас със скорост 2 500 километра в секунда, което е почти 1 процент от скоростта на светлината. Отложете обаче всякакви притеснения за прииждащите зелени космически чудовища. Въпреки че е изминало впечатляваща част от светлинната година, спокойно може да се каже, че ще изчерпи енергията си много преди да успее да погълне Земята. 

Зеленото чудовище се движи с около половината от скоростта на взривната вълна на CSM, която обгражда "Касиопея А", което Винк и колегите му обясняват с по-голямата плътност.

"Стигнахме до заключението, че "Зеленото чудовище" също е част от взривната вълна и по-скоро фотобомбира централната част на "Касиопея А", отколкото да е част от нея", казва професор Илзе де Лозе от университета в Гент. 

Допълнителни детайли бяха добавени с помощта на Ядрения спектрален телескоп на НАСА (NuSTAR), който картографира радиоактивния титан, произведен при експлозията. 

Всеки от тези три инструмента, както и космическите телескопи "Хъбъл" и "Спицър", вижда най-ясно различни аспекти на мъглявината. Екипът е събрал данните от всичките пет, за да създаде това, което те наричат “3D изображение на експлодирала звезда”. Заедно те разказват сложна история за смесването на материала от CSM, външните слоеве на звездата-родител и продуктите на самата експлозия.