Убила ли е НАСА живота на Марс?

И деята, че на Марс има извънземен живот, било то в момента или в далечното минало, е вълнувала учените в продължение на векове.

Откриването на замръзнала вода на Червената планета даде на учените надежда, че животът може да оцелее в студения свят, тъй като всички видове живот, които познаваме, се нуждаят от вода, за да се развиват.

Според нов коментар в списание Nature Astrobiology на Дирк Шулце-Макух, астробиолог от Техническия университет в Берлин, Германия, обаче, може би всъщност сме убили живота, който се крие на Марс - използвайки вода.

„Експериментите, проведени от спускаемите апарати „Викинг“ на НАСА, може би случайно са убили марсианския живот, като са използвали твърде много вода“, пише Шулце-Макух в статията.

NASA May Have Inadvertently Killed Life on Mars, Scientist Sayshttps://t.co/4gkqrn7MxA pic.twitter.com/Y71iyGQ95f

— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 18, 2024

Има ли живот на Марс?

Въпреки че мисии като „Викинг“, „Кюриосити“ и „Персевъранс“ са търсили признаци на минал или настоящ живот, включително органични молекули и условия за живот, не са открити убедителни доказателства за живи организми.

Мисиите „Викинг“, изстреляни от НАСА през 1975 г., са първите успешни опити за кацане на Марс и провеждане на подробно изследване. "Викинг 1" и "Викинг 2" включват по един орбитален и спускаем апарат, които кацат на Червената планета през 1976 г.

„Експериментите на „Викинг“ за откриване на живот са разработени въз основа на методите за култивиране, използвани в лабораториите на Земята. Това означава, че те осигуряват вода и някои хранителни вещества на пробите, след което записват всеки резултат от растежа, промените в метаболизма или възпроизводството“, пише Шулце-Макух.

Това добавяне на вода по време на биологичните експерименти на повърхността на планетата за откриване на наличие на живот обаче може да е убило всички микроби, които се крият в марсианската почва, казва Шулце-Макух.

Той каза, че екстремофилните микроби (организми, способни да живеят в екстремни условия) в пустинята Атакама на Земята са се адаптирали към интензивно сухите условия в продължение на милиони години, като са обитавали солни кори, живели са под полупрозрачни скали и са изпадали в продължителен покой. Тези организми, предимно халофили (процъфтяващи при високи концентрации на сол), са ендолитни, като извличат влагата от въздуха с помощта на соли. Тези соли могат да се разтварят, образувайки разсол, който подпомага растежа на микробите.

Парадоксално, но прекомерното количество вода може да предизвика осмотичен шок, убивайки тези соленолюбиви бактерии и археи. След един рядък силен дъжд в Атакама до 87% от микробните видове загиват в резултат на наводненията.

„Както показват уроците от пустинята Атакама, ако микробите са адаптирани към хипераридна среда, те вероятно ще бъдат много чувствителни към твърде много вода и ще могат да оцелеят само при излагане на малки количества течна вода. Ако там все още съществува някакъв местен микробен живот, може да се очаква, че марсианският живот ще бъде още по-чувствителен към внезапното присъствие на течна вода“, казва Шулце-Макух. 

На още по-сухия Марс потенциалният микробен живот може да е силно уязвим от внезапното излагане на течна вода и следователно използването на вода при експериментите на „Викинг“ може да е унищожило всички микроби в почвата, ако изобщо е имало такива.

„Експериментите на „Викинг“ бяха проведени в твърде топла и влажна среда, като се предполагаше, че марсианският живот се нуждае от течна вода, както повечето форми на живот на Земята“, каза Шулце-Макух.

Това обаче ще засегне само малкия брой потенциални микроби, съдържащи се в пробата от марсианска почва, но не и други микроби, скрити в марсианската почва около спускаемите апарати. Така че кацането на Марс не означава непременно, че убиваме възможни извънземни форми на живот.

Шулце-Макух предлага в бъдеще НАСА да не „следва водата“, когато търси живот извън Земята, а вместо това да „следва солите“.

„Освен това трябва да проследим хидратираните и хигроскопичните способни да абсорбират влага от въздуха съединения - солите - като начин за откриване на микробен живот. Почти 50 години след биологичните експерименти на „Викинг“ е време за друга мисия за откриване на живот - сега, когато имаме много по-добро разбиране за марсианската среда“, казва Шулце-Макух.

„Ето защо основните места за изследване за живот на Марс биха били Източната Маргаритиферова тера в екваториалната област и Южните възвишения на Марс, където преобладават солни скали с NaCl.“

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase