О т всички неща, които се появяват през нощта, малко чудовища преследват сънищата ни така, както ужасяващият вампир.
(Във видеото може да научите повече за: Мъж гони вампири с танц върху кола)
Почти всяка култура по света има своя собствена версия на вампирите в своя фолклор, но версията, която повечето от нас познават, произхожда от Източна Европа.
Monster In The Village: Petar Blagojevic, The Vampire of Kisiljevo https://t.co/piHWOaqMLv
— Collective Spark (@CollectiveSprk) May 16, 2024
Този регион е пълен с истории за вампири, като например историята на Петър Благоевич, известен още като "вампира от Кисилево". В това сръбско село от XVIII в. смъртта на Благоевич предизвиква страх и истерия, тъй като местните жители вярват, че той се е върнал от гроба, за да ловува живите хора.
Легендите разказват за мрачните събития при ексхумацията му, разкривайки отчаяния опит на общността да се отърве от предполагаемия вампир. Подобни случаи водят до вампирска истерия, която се разпространява в голяма част от Европа, докато не привлича вниманието на писатели като Брам Стокър, който ни дава прословутия Дракула.
Приказката за Петър Благоевич
Петър Благоевич е сръбски селянин, роден през 1662 г. Той прекарва по-голямата част от живота си в сръбското село Кисилова (смятано за съвременното Кисилево) и води съвсем незабележителен живот до смъртта си (по неизвестни причини) през 1725 г.
Смъртните случаи не са рядкост в живота на селото по онова време, но необичайното е, че всеки от загиналите има една и съща ужасяваща история за разказване. На смъртното си легло всеки от тях твърдял, че е бил удушен от наскоро починалия си съсед.
През този период се появила и вдовицата на Благоевич, която твърдяла, че той я е посетил през нощта и е поискал опинци (обувки). Скоро след това тя избягала от селото и се преместила.
🧛♂️VAMPIR
— вампира (@xomissvampira) December 20, 2020
nastaju od osoba koje su bile zle ili od osoba koje su se ubile. nose odeću sa kojom su sahranjeni. piju krv i ubijaju ljude. pretvaraju se ili u leptire ili u moljce.
vampir je jedina srpska reč korišćena u svim jezicima.
naš najpoznatiji vampir je petar blagojević. pic.twitter.com/iRR79TGVCR
Започват да се появяват и други истории за този мъж, всяка по-тревожна от предишната. В друга история се твърди, че Благоевич се е върнал вкъщи през нощта и е поискал храна от сина си. Когато младият мъж отказал, бащата уж го убил жестоко, като го нахапал до смърт и изпил кръвта му.
Суеверните местни жители решават, че тялото на Благоевич трябва да бъде изровено и изследвано за следи от вампиризъм. Това означавало да се провери дали косата, брадата или ноктите му са пораснали и дали е бил достатъчно разложен.
Не е изненадващо, че изкопаването на мъртъвци не се одобрявало, затова селяните поискали местният чиновник Камералпровизор Фромбалд, заедно с местния свещеник, да присъстват на проверката. Фромбалд се опитал да възрази, като казал, че му е необходимо разрешение от властите в Белград, но молбите му останали без отговор.
Местните жители все пак смятат, че си имат работа с вампир и са категорични, че нямат време за губене. Според местните легенди по време на османското владичество цели села са били изтребени от вампири.
#FangFact | In the #18thcentury, Petar Blagojevich tormented the countryside of Serbia for 8 days after his death, killing 9.
— 𝗗Σ𝗩𝗜𝗟'𝗦 𝗟𝗨𝗖𝗞 𝗚𝗔𝗠𝗜𝗡𝗚 (@TeamDevilsLuck) September 11, 2018
Do you want Vampire Hunters? This is how you get #Vampire Hunters.#historical #SpookyHistory #halloween #NowYouKnow pic.twitter.com/klMhRaMVch
Страхувайки се от въстание и заплашвайки местните жители да напуснат селото, Фромбалд нямал друг избор, освен да разреши процедурата. Той присъствал и не пропуснал да запише опита си в доклад за властите.
Да убиеш вампир
Фромбалд неохотно присъства на огледа на ексхумираното тяло заедно със свещеника от Велико Градище. Според записките му той бил много обезпокоен, когато установил, че тялото наистина отговаря на описанията на вампирите.
Предполага се, че трупът на Благоевич е бил неразложен, а косата и брадата му са били израснали. Най-обезпокоителното е, че в устата и около нея се виждала кръв, а на мястото, където старата кожа и нокти са били обелени, са израснали нови.
В доклада му се описва как разтревожените местни жители, които вече били убедени, че си имат работа с вампир, решили да прободат Благоевич в сърцето. Фромбалд, който все още не бил напълно сигурен, не бил убеден, но отново решил да остави селяните да продължат.
Той записал как след като бил намушкан с кол, Благоевич изхвърлил прясна кръв от ушите и устата си. След това селяните кремирали това, което било останало от тялото, за да са сигурни, че то няма да може да възкръсне отново.
Фромбалд завършва доклада си с молба властите да не го държат отговорен за случилото се. Той описва селяните като "обзети от страх" и дава да се разбере, че ексхумацията и забиването на колове са единствените правилни решения.
Както се оказало, властите не били твърде загрижени и никога не разгледали повече случая. Набиването на кол на трупа вероятно е било малка цена, която трябва да се плати, за да се запази здравият разум на населението, и с това историята почти приключила.
Макар че разказите за вампири се разпространяват отдавна, историята на Фромбалд се откроява като едно от първите документирани свидетелства за вярванията във вампири в Източна Европа. Тя се появява във виенския вестник Wienerisches Diarium и бързо се разпространява в цяла Европа. Подобни репортажи допринасят за вампирската мания през XVIII век не само на Изток, но и в Германия, Франция и Англия.
Реалността
И така, какво е видял Фромбалд? Дали докладът му е истинско наблюдение на вампир, суеверие или нещо друго? Не би трябвало да е изненадващо да научим, че има много други обяснения.
Като начало, възкръсването на мъртвите от гробовете им е изненадващо лесно за обяснение. От урбанизацията през XI век насам Европа се сблъсква с нарастващ проблем на общественото здраве: близостта между живите и мъртвите.
Това са били дълбоко религиозни времена и хората са били склонни да строят домовете и предприятията си в близост до местата за поклонение и до гробищата, които са били свързани с тях. Това устройвало църквата, която печелела доста пари от инхумациите.
Свещениците взимали високи хонорари за извършване на последни обреди и реквиемни меси и печелели още повече пари от продажба на парцели за погребения. От друга страна, суеверните местни жители умирали щастливи, знаейки, че ще бъдат погребани близо до най-близките си, а душите им ще бъдат защитени от молитвите на църквата.
Това бързо се превръща в проблем, когато урбанизацията настъпва и населението на живите и мъртвите започва да се увеличава. Градското пространство било ограничено и скоро гробищата били пълни и нямало място за разширяване навън.
През XVII в. секстоните са принудени да добавят още един слой погребения към своите гробища. Вместо да погребват покойниците на шест фута под земята, те се спират на два.
Още по-лошо, телата на бедните и на починалите от чума били изхвърляни масово в огромни ями. Гробовете са били скъпи и труповете като цяло са били погребвани в платнен саван.
Едно наводнение, дъжд или гладна глутница кучета по-късно и всички тези плитки гробове били предпоставка труповете да бъдат изхвърлени на повърхността. Някои от тях били разложени и изгнили, докато други изглеждали здрави и добре нахранени. По-здрави, отколкото когато са били на смъртното си легло.
Тези трупове се вписват идеално в древните традиции на неразложения отмъстител, известен още като славянския вампир или упир. Съвременната наука има по-добро обяснение.
Вече знаем, че косата и ноктите могат да изглеждат така, сякаш продължават да растат и след смъртта, но всъщност те са резултат от свиването и отдръпването на кожата. По същия начин други вампирски симптоми лесно се обясняват с други части на процеса на разлагане или с неизвестни по онова време болести.
В цялата история има и друг проблем. В случая с доклада на Благоевич и Фромбалд трябва да разгледаме надеждността на източника.
Дали той наистина е видял това, което твърди? Или просто се е опитвал да оправдае действията си? Може би се е надявал, че разкрасяването на доклада му ще намали вероятността да получи репресии от страна на властите. Или пък е възможно да е бил завладян от всички суеверия и истерии?
Каквато и да е истината, историята на Благоевич отразява по-широки теми за страха, болестите и обществените сътресения. Независимо дали се тълкува като поучителна история, или като поглед към тайните на човешката психика, легендата за "вампира от Кисилево" продължава да пленява въображението и да предизвиква любопитство към границите между мита и реалността.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
