П редставата за сродна душа, човек, с когото създаваме неразрушима връзка, отвъд границите на времето и културата е проникнала в сърцата и умовете на хората по целия свят. Вярата в тази концепция е дълбоко вкоренена в древните традиции, сред които най-много са изпъкнали древногръцките митове и юдео-християнските разкази.
РЕЧТА НА АРИСТОФАН В СИМПОЗИУМА НА ПЛАТОН: ГРЪЦКИЯТ МИТ ЗА СРОДНИТЕ ДУШИ
The Ancient Greek Myth of Soulmates: How We Became Human 👉 https://t.co/QNBTC0xVeC pic.twitter.com/htHpYFTPQg
— Dimosthenis Vasiloudis 🇬🇷 (@DimosthenisVas) July 14, 2023
В „Симпозиума“ на Платон Аристофан, древногръцки драматург от Атина, автор на комедии и наричан „баща на комедията“, обяснил произхода на човечеството и концепцията за сродните души. В мита първите хора били три пола: мъжки, женски и андрогинен. Андрогините, което от гръцки буквално означава „мъж-жена“, били сферични същества с по два комплекта крайници, две лица от противоположните страни на главата и с две шии. Те имали мъжки и женски гениталии, докато всеки от другите два пола имали по един вид гениталии. Мъжете били децата на Слънцето, докато жените тези на Земята. Но андрогинните били потомци на Луната, заченати от обединението на Слънцето и Земята.
Plato: “The Banquet”: “The Myth of the Androgyne”: https://t.co/T7Ubluy4yx pic.twitter.com/wRUEPj6wGG
— Alaedin Fazel (@lampmagician) January 26, 2019
Зевс, кралят на боговете, разделил тези същества на две части като наказание за тяхното високомерие и така били създадени хората, каквито сме и самите ние. Този насилствен акт на раздяла оставил хората във вечен копнеж по това да съберат отново с половинките си. Този копнеж, предполагал Аристофан, е причината, поради която търсим сродните си души.
Имало време, когато хората били изключително силни, смели и храбри същества, които се осмелявали дори да отправят заплахи към боговете. Те заявили, че ще свалят боговете и ще се установят на тяхно място и ще управляват вместо тях. Боговете били принудени да отговорят на това и да се справят с човечество, за да върнат хармонията и баланса във Вселената.
"Do you know the Myth of the Androgyne?" It is an ancient Greek myth that says that the perfect being was cut in two. Sometimes, in happy cases, the two halves are found. ''
— george (@george28474897) June 16, 2021
Ana Blandiana pic.twitter.com/D4rqkqD7kx
Те решили да заличат всички, като влязат в битка с тях и да ги убият, както направили с титаните. Въпреки това, ако човечеството изчезнело това означавало и край на човешките жертвоприношения към боговете - идея, която боговете не намерили особено забавна и в тяхна полза.
Затова Зевс намерил друго решение. Хората щели да бъдат разделени наполовина - възмездие за тяхната арогантност и самонадеяност. Освен това така човешкото население щяло да се удвои така да се и удвои размерът на дарове, които хората трябвало да дават на боговете. И така разделили хората на две.
Тези нови създания потънали в пълно отчаяние и били погълнати от страдание и мъка. Чувствали се толкова зле, че изобщо вече не ги интересувало дали ще умрат и издържали с дни без да пият или ядат.
Plato: “The Banquet”: “The Myth of the Androgyne”: https://t.co/bZJrCDbgDn pic.twitter.com/vRm4R6jCtE
— zteve t evans (@ztevetevans) January 29, 2019
Аполон, богът на музиката, пророчеството, лечението и светлината, не можел да понесе да ги гледа в това състояние. Смилил се над тях и ги съшил отново. Възстановил телата им и оставил само пъпа като следа и напомняне за предишното им аз. Хората еволюирали от същества с две лица и два пола и осем крайника до същества с едно лице, един пол и с по две ръце и два крака. И имали неутолимо желание да са заедно със своя душевен и физически двойник.
Искали да са със сродната си душа, защото тя била другата половина от тяхната, за да постигнат физическа и духовна цялост. Митът гласи още, че когато тези две половини се съберели можели мълчаливо да се разбират, а усещането за свързаност и хармония било на-голямото блаженство, което познавали.
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗДЕЛЯНЕТО НА АДАМ И ЕВА
The Garden of Eden with the Fall of Man or The Earthly Paradise with the Fall of Adam and Eve is a 1617 painting by Peter Paul Rubens (figures) and Jan Brueghel the Elder (flora and fauna). It is housed in the Mauritshuis, Netherlands. pic.twitter.com/PVxwjGUbLD
— EUROPEAN ART (@EuropeanArtHIST) October 30, 2019
Идеята, че Бог създал андрогинни души, остава преобладаваща в теологията дори и днес. Според други идеи разделянето на душите на двата пола може да е резултат или от тяхното „отделяне от Бога“, или от кармата, която натрупали по време на престоя им на Земята. Двете половини ще се обединят още веднъж в единство и ще се върнат към Пределното, след като техните кармични дългове бъдат изчистени и те бъдат освободени.
Битие, първата книга на Библията, разказва за сътворението на света и първите хора - Адам и Ева. Според разказа Бог създал Адам, първия човек, от пръстта на земята. Той бил сам, единственият човек на Земята. Усещайки самотата му, Бог решил да му създаде подходящ помощник.
Бог накарал Адам да потъне в дълбок сън, взел едно от ребрата му и създал Ева. Този разказ показва как Ева е не просто отделно същество, а част от Адам. Подтекстът е дълбок: Ева не е отделна единица, а част от единно цяло - паралелно на концепцията за сродната душа в гръцката митология.
ПАРАЛЕЛИТЕ МЕЖДУ ДВАТА НАРАТИВА
Въпреки културните и времеви различия между тези разкази, техните основни теми споделят очарователни паралели, подчертавайки универсалния копнеж на хората за връзка и единство.
Първият паралел може да се проследи в идеята за раздялата, която присъства и в двата разказа. Във всеки случай раздялата е причинена от по-висша сила - Зевс в разказа на Аристофан и Бог в разказа в Битие. Това въвежда темата за божествената намеса в човешките дела, подчертавайки ролята на боговете в оформянето на човешката съдба.
Второ, и двата разказа описват раздялата като форма на наказание или решение на проблем, което води до копнеж за обединение през целия живот на хората. Този копнеж е движещата сила, която влияе на човешкото поведение и взаимоотношения, внушавайки непрестанно търсене на цялост чрез откриването на „другата ни половина“.
И накрая, и двата разказа подчертават концепцията за единство и взаимно допълване между разделените единици. Библейският разказ описва Ева като „кост от костите ми и плът от плътта ми“, което показва нейната вродена връзка с Адам. По подобен начин андрогините търсели половинките си, за да възстановят първоначалното си състояние на единство.
Тези вечни разкази говорят за присъщия човешки копнеж за свързаност, единство и завършеност, което предполага, че търсенето на сродна душа е нещо повече от романтично начинание - това е духовно пътуване към нашата духовна цялост и завършеност. Тези истории ни разкриват универсалния човешкия опит, отвъд времето и културата, напомняйки ни за нашия споделен копнеж за любов и свързаност.
