Проучване: Венера изпуска въглерод и кислород

П ланетарните атмосфери обикновено са пропускливи. Помислете за това - без непробиваема преграда, която да го задържа срещу празнотата, част от него със сигурност ще се просмуче и разсее в много слабата среда в междинните части на пространството.

(Във видеото може да научите повече за: Откриха планета-близнак на Венера)

Всеки ден Земята губи около 90 тона атмосферен материал. Това не е достатъчно, за да се промени, но ни дава няколко насоки за това защо някои от другите планети са такива, каквито са. Смята се например, че Венера някога е била умерен свят като Земята, с течна вода на повърхността си. Сега тя е изпепеляващ ад - планета, задушена от облаци въглероден диоксид, от които вали сярна киселина.

Сега космическият апарат, преминаващ покрай злия близнак на Земята, откри атоми на въглерод и кислород, изтичащи от Венера, което в комбинация с предишни открития за загубата на водород може да даде сведения за поразителната трансформация на планетата.

Venus Is Leaking Carbon And Oxygen, And We Don't Know Why https://t.co/N3QS1KKoyL

— ScienceAlert (@ScienceAlert) April 19, 2024

"Характеризирането на загубата на тежки йони и разбирането на механизмите за бягство на Венера е от решаващо значение за разбирането на това как се е развила атмосферата на планетата и как тя е загубила цялата си вода", казва астрофизикът Доминик Делкур от Националния център за научни изследвания (CNRS) във Франция.

Въпреки че е най-близкият ни орбитален съсед и най-близката до Земята планета в Слънчевата система, няма много информация за Венера на място. В момента има само една специализирана мисия, която изучава Венера отблизо - орбиталният апарат "Акацуки", който изучава атмосферата на Венера от 2010 г. насам. Но космически апарати, участващи в други мисии, се запознават с Венера, докато се занимават с други дейности.

BepiColombo е съвместна мисия на Японската агенция за аерокосмически изследвания и Европейската космическа агенция за изследване на Меркурий. Мисията включва две близки прелитания на Венера - едното през 2020 г., а другото през 2021 г.; второто от тях отвежда сондата в част от магнитната среда на Венера, която не е изследвана досега.

На Венера няма магнитно поле, което да се генерира вътре в планетата, както на Земята. По-скоро магнитното й поле е резултат от поредица от взаимодействия между заредени частици в горните слоеве на атмосферата на Венера и магнитните полета и движещите се йони в слънчевия вятър. Резултатът е слаба "сфера" от магнетизъм, която образува нещо като форма на сълза, а опашката се разсейва със слънчевия вятър.

Около магнитосферата се простира магнитосферата, която се намира между външната граница на магнитосферата и сгъстения материал, наречен шок. Именно през него прелетя BepiColombo, между Венера и Слънцето, почти заобикаляйки планетата. А инструментите му откриха кислород и въглерод, някак си ускорени достатъчно, за да избягат от гравитацията на Венера.

"За първи път се наблюдава бягство на положително заредени въглеродни йони от атмосферата на Венера", казва астрофизикът Лина Хадид от CNRS.

Venus is leaking carbon and oxygen, and scientists aren't totally sure why https://t.co/EiiThJPvIg

— Live Science (@LiveScience) April 17, 2024

"Това са тежки йони, които обикновено се движат бавно, така че все още се опитваме да разберем механизмите, които са в действие. Може да се окаже, че електростатичен "вятър" ги издига далеч от планетата, или те могат да бъдат ускорени чрез центробежни процеси", още споделя Хадид.

В близко бъдеще се подготвят поне три мисии за изследване на Венера, които се надяваме да хвърлят светлина върху много останали въпроси. Сред тях са механизмът за бягство на въглерода, дали планетата все още е вулканично активна, както и наболелият въпрос дали сред облаците й може да се крие живот.

И, разбира се, как е еволюирала от свят, който някога може би е бил толкова подобен на нашата родна планета.

"Последните резултати показват, че бягството на атмосферата от Венера не може да обясни напълно загубата на историческото съдържание на вода", казва астрофизикът Моа Першон от Шведския институт по космическа физика.

"Това изследване е важна стъпка към разкриване на истината за историческата еволюция на венерианската атмосфера, а предстоящите мисии ще помогнат за запълването на много празнини", заключи Першон.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase