К аква роля са играли жените в Древен Рим? Техният живот и стойност били почти изцяло обвързани с тези на мъжете: техните бащи и съпрузи. Но някои жени намерили начини да заявят собствената си сила.
Жените в древен Рим, независимо дали били свободни или робини, играли много и всякакви роли: на императрици, жрици, богини, собственички на магазини, акушерки, проститутки, дъщери, съпруги и майки. Но им липсвал глас в обществения живот.
Освен това им липсвал глас в историята. С малки изключения - като думите на поетесата Сулпиция или графитите на жена, призоваваща любовника си, открити надраскани по стените в Помпей — това, което знаем за тях, идва почти изцяло от описанията на мъжете от най-елитните среди на Рим.
What Role Did Women Play in Ancient Rome?https://t.co/TxN8Pazn08#Roman pic.twitter.com/Y3BnUw545x
— STEFAN (@nevadaknight67) August 7, 2022
Както в много други култури, ценността на жените в древен Рим се определяла почти винаги във връзка с техните бащи и съпрузи. Повечето били омъжвани още в средата на тийнейджърските си години. Никоя римска жена нямала право да гласува, да има пряка роля в политическите или военните дела или официално да участва в управлението на републиката, а по-късно и на империята. Все пак имало е жени - обикновено тези със знатни потекло, богатство и образование -, които въпреки всичко са намирали начини да упражняват силите и правата си. Понякога го правели чрез влиянието върху мъжете, понякога чрез религиозната си роля в обществото и по-рядко чрез получаване на степен на юридическа и икономическа независимост.
Какво са писали древните римски мъже за жените
„Тя е изключително интелигентна и внимателна домакиня и нейната преданост към мен е сигурен знак за нейната добродетел“, пише ученият Плиний Млади в писмо, в което описва своята булка тийнейджърка Калпурния. Тя била на около 15 години и с около 25 години по-млада от него, когато се оженили. Плиний също така нежно възхвалявал способността на жена си да запаметява писанията му.
10 Intriguing and Bizarre Facts About Women in Ancient Rome https://t.co/kntPveWveG
— Winston Fettner (@DpStateFuneral) July 31, 2023
Други описвали жените далеч по-язвително. Овидий, известният поет от ранният период на империята, вярвал, че „примитивното“ сексуално желание на жените ги прави ирационални. Римският политик и адвокат Цицерон напомнил на съдебните заседатели, че техните предци поставили жените „в ролята на възпитатели“ (или настойници) поради infirmitas consilii или слаба преценка. Марк Порций Катон, един от най-уважаваните държавници на републикански Рим, предупреждавал римляните за рисковете от третирането на жената като равна, заявявайки, че „от този момент те ще станат ваши началници“.
Вероятно римският сатирик Ювенал предложил едни от най-ожесточените мнения в своята прочута женомразка сатира, написана през II век сл. Хр. Ето какво имало сред оплакванията му: „Жените избягват всяко рисковано, но полезно начинание. Те са склонни към промискуитет и са най-досадни, когато се осмеляват да парадират с интелектуални мнения. И небесата да помогнат на мъжа, чиято тъща има пулс: „Всички шансове за домашна хармония се губят, докато майката на жена ви е жива.“
Моделът Римска Матрона
Според правния и социален кодекс на Рим - писан и неписан - идеалната римска жена била матроната, която сама предяла дрехите си, надзиравала делата на семейството си, осигурявала на съпруга си и децата храна и добре управлявано домакинство и проявявала подходяща скромност. Жените, които се противопоставяли на този стереотип, често се оказвали изгнаници.
A kiss to detect wine on her breath: the violent policing of women drinking in Ancient Rome
— Franklin Liquors (@Franklinliquors) July 25, 2023
🍷🍷🍷https://t.co/T0uT2H5zky#wine #thewonderfulworldofwine
През по-голямата част от историята на древен Рим жените дори нямали право на собствено име, а почти винаги приемали женската версия на фамилното име на баща си. Така че Гай Юлий или Марк Теренций биха имали дъщери, наречени съответно Юлия и Теренция. В случай на много дъщери в семейството, те щели да бъдет разграничени с наставка: Юлия Майор за най-голямата, Юлия Малка за следващата и Джулия Терция за третата.
Религията отворила вратите Докато древното римско общество било доминирано от мъже, пантеонът на римските богове не бил такъв. От трите върховни божества, почитани от древните римляни, само едно - Юпитер, царят на боговете - е мъж. Другите две били Юнона, главната богиня и покровителка на империята, и Минерва, дъщерята на Юпитер и богинята на мъдростта и войната.
The Vestal Virgins: Rome's Most Influential Priestesses https://t.co/xUbk9BfCOc
— History Defined (@historydefined) July 31, 2023
Весталките - или жриците на Веста - били сред най-важните жители на града. Те започвали службата си преди пубертета и били задължени да останат целомъдрени в продължение на 30 години. Шестте млади жени, избрани за тази роля, имали свещени задължения, като запазване на огъня в огнището в храма на Веста (поверието гласяло, че ако огънят изчезне, Рим ще изгасне с него) и други важни задачи, като опазване завещанията на най-богатите и видни римляни като Юлий Цезар. Религиозното значение на жриците им давало необичайна сила и влияние - и те понякога го използвали, както когато се намесили, за да спасят младия Цезар от диктатора Сула.
Римските жени, подкрепени от мъжката сила
Изключително ограниченият обществен живот не попречил на поредица проницателни римски жени – всички от елитната класа – да си създадат влияние наред с мъжете си.
Cornelia, mother of the tribunes Gracchi, showed always great fortitude. A great empire needs women like her! pic.twitter.com/2q4IeGTRF0
— Blades of Victory (@BladesofVictory) August 31, 2016
Един от най-ранните и влиятелни женски модели за подражание в Римската република била Корнелия, дъщеря на известния римски генерал Публий Корнелий Сципион Африкански. Добре образована и израснала в къщата на военен и политически лидер, тя се очертала като интелигентно присъствие в римското общество както по време на брака си, така и като млада вдовица.
I've never seen Gustave Boulanger's "Mother of the Gracchi" before. It's fun to see Cornelia look like she actually had some fun with her little boys Tiberius & Gaius as well as instilling Roman manly virtues of austerity, resilience, duty etc in them. pic.twitter.com/GxwCRrWj0J
— @edithmayhall (@edithmayhall) March 11, 2023
Тя отхвърлила последвалите предложения за брак (включително от египетския фараон Птолемей VIII), вместо това се посветила на отглеждането на трите си оцелели деца. Когато двамата й синове, братята Гракхи (които тя наричала „нейните бижута“) по-късно се заели с популистки реформи, тя ги подкрепила твърдо публично, като същевременно ги напътствала и понякога ги укорявала в писмата си. „Нека Юпитер нито за миг не ти позволи да продължиш с тези действия, нито да позволи такава лудост да дойде в ума ти“, пише тя на по-малкия си син, Гай Семпроний Гракх. И двамата й син били убити от консервативна римска фракция, но Корнелия запазила широко разпространено страхопочитание и уважение както към нейната ученост, така и към своята преданост към семейството и държавата.
“The best way of avenging thyself is not to become like the wrong doer.”
— Philosophy Quotes (@philosophors) July 22, 2023
— Marcus Aurelius pic.twitter.com/9G2RIEGqbM
От своя страна Фаустина Младата била заобиколена от императорска власт: Дъщеря на император Антонин Пий, тя била омъжена на 15 години за бъдещия император Марк Аврелий и родила 14 деца, едно от които станало император Комод. Тя била от малкото жени, получили титлата Августа - най-високият статут, който една жена може да получи. Фаустина била почитана от военните, когато придружавала съпруга си в неговите кампании - и изглежда, била ценена и от съпруга си, който я нарекъл Mater Castrorum, или „майката на лагера“. Когато починала, Марк Аврелий я оплакал, обожествил я и след това основал поредица училища за момичета сираци на нейно име.
Влиятелните жени били изправени пред обратна реакция
Колкото по-влиятелна е жената, толкова по-вероятно било тя да се сблъска с ответната реакция на мъжете. (Фаустина определено имала недоброжелатели.)
Ливия, съпругата на първия император на Рим, Август, имала огромно влияние върху съпруга си. Един разказ на Светоний разказва, че Август съставял внимателно списъци с въпроси, за които искал мнението на съпругата си – съвет, който често отменял този на неговия съветници.
TV Series: Domina
— Waploaded (@Waploadedblog) July 30, 2023
Genres: Drama, HistoryStoryline: The life and rise of Livia Drusilla, the powerful wife of the Roman...
Get it Now 👉 Waploaded pic.twitter.com/T2O36Bn31V
Въпреки отдадеността си на тъкането и други женски занимания, Ливия си навлякла множество остри критики. Римският историк Тацит я проклел в своите „Анали“. Там той пише: „истинска катастрофа за нацията“, която упражнява толкова голям контрол върху застаряващия Август, че „той заточва единствения си оцелял внук“. Не след дълго тя си спечелила репутацията, че не само отровила внуците на Август, но и самия император.
Могъщите жени около император Нерон се справили още по-зле. Агрипина, негова майка и защитник, умело си проправила път към властта, най-вече чрез брак (и вероятно убийство), като също така получила титлата Августа. Но след като издигнала младия Нерон за император (и действала като негов регент), тя поела вината за убийствата на съперниците му – доведеният му брат Британик, и вторият му баща, император Клавдий, неин трети съпруг. Самият Нерон заговорничил да убие майка си, както направил и със собствената си съпруга Попея, която също оказала силно влияние върху него.
Промени в статуса
Епохата на Август донесла някои от най-значимите промени в статута на жените. Докато неомъжените жени били изправяни пред тежки наказания, а законите, наказващи прелюбодействащите били много строги, Юлианските закони позволявали на жените, които са родили поне три деца, да спечелят освобождаване от настойничеството на мъжа си.
Въпреки мъжката призма, през която познаваме тези жени, можем да видим тяхната човечност и многообразие. С течение на вековете жените в древен Рим все повече започнали да излизат от дългата сянка, хвърляна както мъжкото общество, така и от саможертвените женски идеали. Може никога да не научим имената им, но историите им излизат на части от писма и надписи, които те и техните семейства оставили след себе си.
