П рез 50-те и 60-те години на миналия век лишаването от сън е било в разгара си. Породено от опитите на радио диджеите да надминат един друг с безумно опасните си - но вероятно доста скучни - рекламни трикове, рекордът за останал най-дълго буден човек е бил многократно подобряван и удължаван.
В крайна сметка обаче Световните рекорди на Гинес прекратяват тази лудост, когато през 1997 г. спират да признават постиженията, свързани с лишаване от сън, опасявайки се, че някой може да пострада. По това време рекордът принадлежи на професионален каскадьор на име Робърт Макдоналд, който през 1986 г. изкарва мъчителни 18 дни, 21 часа и 40 минути без сън.
„Въпреки че вече не следим рекорда поради присъщите опасности, свързани с лишаването от сън, можем да кажем, че не е известно някой да го е счупил след Макдоналд“, обяснява на уебсайта си ирландският орган за проверка на рекорди, базиран в Стаут.
Компанията също така твърди, че Макдоналд не е изпитал никакви дългосрочни последици след безсънния си маратон. Ако това е вярно, той вероятно може да се смята за късметлия, тъй като лишаването от сън е свързано с редица негативни ефекти върху здравето.
In December 1963/January 1964, 17-year-old Randy Gardner decided to attempt to break the record for the longest amount of time a human has gone without sleep.
— Morbid Knowledge (@Morbidful) April 25, 2024
This record was held by Tom Rounds who managed to stay awake for 260 hours which is a most 11 days.
Gardner broke the… pic.twitter.com/pzv3Dl2fKp
Според Johns Hopkins Medicine сериозната липса на сън повишава вероятността от развитие на колоректален рак, диабет и сърдечни заболявания. Прекарването на твърде много време в будно състояние също така може да състари мозъка с три до пет години и се свързва с 33-процентно увеличение на риска от деменция.
Скорошни изследвания върху мишки потвърдиха тези опасения, като показаха, че лишаването от сън значително намалява запасите от защитен протеин в мозъка, наречен плеиотрофин (PTN). С намаляването на нивата на PTN невроните в хипокампуса започват да умират, което води до влошаване на когнитивните способности и потенциално може да предизвика неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер.
Предишният рекордьор Ранди Гарднър, който през 1964 г. е издържал 11 дни без сън, е казал, че каскадата е повлияла на краткосрочната му памет „като ранна болест на Алцхаймер, предизвикана от липсата на сън“. Няколко дни след опита си за рекорд Гарднър започва да изпитва халюцинации и дефицит на оперативната памет, въпреки че те се изчистват, след като в крайна сметка си отспива.
Въпреки безсмислените, но впечатляващи постижения на Макдоналд и Гарднър, учените вече смятат, че всички бивши рекордьори вероятно са изпитали „микросън“ по време на опитите си да останат будни, при което всъщност са кимнали за няколко секунди тук и там, без да го осъзнаят. Така че, въпреки че може да не са си позволили да си починат, никой от тези шампиони не може да твърди, че е постигнал върховите си постижения без сън.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
