И згнаник от самото си раждане, Милтън Уошингтън е дете на корейска жена и чернокож американски войник, който става крадец на деца и мечтае да стигне до Америка. На осемгодишна възраст той се възползва от шанса си.
Когато един ден пред сиропиталището "Сейнт Винсент" в Южна Корея спира красива кола, Милтън Уошингтън взема решение за част от секундата, което ще промени хода на живота му.
От колата излиза чернокожа американска двойка. Мъжът бил във военна униформа, жената имала афро и носела красива разкроена рокля, а когато Милтън разбрал, че те ще осиновят приятеля му Джоузеф - който бил чернокож и кореец като него - той изтичал до колата на двойката, скочил вътре и заключил всички врати.
Плачейки и крещейки за живота си, той отказал да излезе, освен ако мъжът и жената не го вземат и него у дома със себе си.
Същата нощ, лежейки в леглото в непозната спалня, в непозната къща в американската военна база Донгдучеон, малкият Милтън взел второто си важно решение за деня - и избягал.
"Не исках да ме върнат обратно в сиропиталището - може би нямаше да ме изберат", казва той.
"Просто се опитвах да стигна до Америка."
Преди да попадне в сиропиталището, Милтън е единственото чернокожо дете в малко село близо до границата със Северна Корея. Бащата на Милтън, американски войник, отдавна е изчезнал, но майка му, която работи усилено на оризовите полета, го обича и го защитава яростно от предразсъдъците, с които се сблъскват.
Децата в южнокорейското село на Милтън пеели песен за червени ябълки, банани, влак - и маймуна. "Помня частта от песента, която ми пееха най-силно. Частта за това, че дупето на черната маймуна е червено. Това даде тон", казва той.
На пръв поглед това е била невинна песен за детска площадка - не е била расистка или поне не е била замислена да бъде такава. Но те я превръщат в нещо обидно: начин да го изтъкнат заради цвета на кожата му.
Peekin into the future...forget the forecast, I'm going IN and enjoying every step! pic.twitter.com/WfzSAUz2E8
— Milton Washington (@MltDubSlickyboy) May 16, 2016
Като син на чернокож, казва той, е изпаднал "извън границите" на това, което означава да си кореец през 60-те и 70-те години на миналия век. И тъй като баща му не е бил кореец, той не е имал право на акт за раждане.
Милтън е знаел, че баща му е от САЩ - в съзнанието му това е страната на летящите коли, където градовете са направени от злато, с планини от сладолед.
"Мечтаех да отида в Америка, защото там беше пълно с чернокожи - тези вълшебни същества", казва Милтън, "и да бъда приет."
Америка на Милтън е фантастична страна, която не би могла да бъде по-различна от неговата реалност. Той и майка му живеели в колиба от кал и камъни, спели на пода и прали дрехите си в реката.
Една сутрин старейшините на селото пристигнали на вратата и казали на майката на Милтън, че повече няма да приемат "срама, който носиш на това село заради това момче". Въпреки че майката на Милтън се аргументирала, тя и Милтън напуснали дома си и се преместили в близкия град, прикрепен към американска военна база.
Там имало коли, електричество и пари, които били нещо ново за Милтън - в селото им се плащало със сол.
Милтън вижда за първи път чернокожи американски войници и се чувства крачка по-близо до намирането на баща си.
"Всички чернокожи войници ми даваха пари - доларови банкноти, а не просто дребни", казва той. "Това напълно промени живота ми."
Майката на Милтън станала секс робиня в един клуб в града и излизала през нощта да работи. Милтън останал сам в апартамента им - със строги инструкции да не излиза, които той редовно пренебрегвал.
Една вечер майката на Милтън не се върнала от работа, както се очаквало - клубът бил претърсен от полицията и тя и всички останали жени, които работели там, били изпратени в затвора за две седмици.
Освободен от правилата на майка си, Милтън и приятелите му се развихрят, крадат напитки от баровете и се впускат в приключения из целия град.
Когато майка му се завръща, тя се уверява, че Милтън никога повече няма да остане сам. Всеки път, когато научавала за полицейска акция, тя оставяла Милтън в сиропиталище за няколко седмици, за да е в безопасност.
Милтън си спомня, че в тези сиропиталища е бил малтретиран на расова основа от другите деца, предимно корейски, тъй като е израснал в село. Но този път той не позволява това да му се случи.
An outcast from birth, Milton Washington is the child of a Korean woman and a black US soldier, who became a "slickyboy", or child thief, and dreamed of making it to America. At the age of eight, he seized his chance. https://t.co/YWnQj1hrnr
— Mick L'Auche 🇭🇺🇬🇧🇳🇮 (@MickLAuche) October 2, 2022
"Почти се смеех на това", казва той.
"Да, аз може да съм тези расови обиди, за които говориш - но ти си сиракът. Аз си имам майка, тя казва, че ще се върне след две седмици". И тя винаги се връщаше след две седмици".
Известно време това ежедневие продължило. Една сутрин Милтън и майка му отиват с такси до друго сиропиталище, където много от децата приличат на Милтън. Това било сиропиталище за деца, родени от американски военнослужещи и корейски майки, наречено дом "Сейнт Винсент" за американски деца.
Майката на Милтън го уверила, че ще се върне на следващия ден, и му обещала подарък - той поискал влакче. Но когато тя се върнала, нямало влакче, а само прегръдка, която той не знаел, че означава сбогом.
"Тя ми каза: "Трябва да бъдеш силен", казва той. "Това беше последният път, когато я видях."
Не след дълго след първото пристигане на Милтън в сиропиталището "Сейнт Винсент" капитан и госпожа Уошингтън го отвеждат в дома си във военна база - откъдето той решава да избяга.
Не стига далеч. Бил все още малък, а оградите на комплекса били високи и група за издирване го открила часове по-късно, здраво заспал на една детска площадка.
Но инцидентът разтърсил Уошингтънови, които решили, че и Милтън, и Джоузеф могат да останат при тях за постоянно. Момчетата са осиновени през 1977 г. и в крайна сметка се преместват в Америка - стават част от шумно, любящо семейство от шест деца, които карат колела, спортуват и ходят на училище - всичко, за което Милтън е копнеел в нормалното си детство.
Сега, на 50 години - не е сигурен за точната си възраст - Милтън работи като фотограф в Ню Йорк и пише мемоари, наречени "Slickyboy".
Той винаги е бил любопитен за биологичното си семейство и през последните години започва да търси връзки чрез уебсайтове за ДНК. През април 2019 г. получава сведения.
- "Здравейте, обаждам се от Сиатъл", каза гласът - със силен корейски акцент.
- "Това е Милтън-ах (малкият Милтън)", каза той, използвайки името, с което родната му майка често го е наричала.
- "Аз съм твоята сестра Тонг, помниш ли ме?".
Милтън наистина си спомнил за Тонг - тя била една от по-големите му сестри и те се срещнали няколко пъти в Корея, когато Милтън беше малко момче. Тонг е живяла с баба им и дядо им, от които майката на Милтън е била отчуждена.
Милтън казва, че разговорът с полусестра му е бил "невероятен момент".
"Бях много развълнуван, че ще се свържа с миналото си и че спомените ми ще бъдат потвърдени от нея."
Милтън не е очаквал майка му да оцелее, но Тонг му казва, че тя е живяла дълго и е починала само преди няколко години. Майка му и сестрите му са пристигнали в САЩ през 1998 г. и въпреки че са знаели, че Милтън също живее там, майката на Милтън е смятала, че няма право да се свързва с него.
Милтън продължава да търси отговори за своя баща. Смята, че баща му вероятно е дошъл от Луизиана, но не разполага с повече информация.
"Искам да знам какъв човек е бил той. Той е единственото липсващо звено", казва Милтън.
Въпреки тъгата, която все още понякога изпитва, Милтън е сигурен, че майка му е взела правилното решение да се откаже от него преди всички тези години.
"Тя е знаела, че ако имам шанс да водя американски живот, ще се справя добре с него. Благодаря ѝ, че е постъпила така", казва той.
"В сърцето ми има дупка, която винаги ще бъде там. Но ползите от сегашния ми живот в сравнение с това, което можеше да бъде са безпорни".
