"Гардиън": Буреносни облаци се струпват над Черно море

Една година след бързата, но ожесточена лятна война за отцепилите се региони Южна Осетия и Абхазия, напрежението между Русия и Грузия остава болезнено високо, пише Саймън Тисдол в британския в. "Гардиън".

Тази седмица Москва обвини правителството на грузинския президент Михаил Саакашвили, че се "превъоръжава агресивно", подготвяйки се за нов конфликт, с който ще се опита да си върне загубените територии.

Грузия отхвърли тези твърдения като "мит" и част от това, което, според нея, са редовните опити на Москва за сплашване.

След провала на европейското посредничество по-рано тази година, положението изглежда все по-безнадеждно. Южноосетинският лидер Едуард Кокойти заяви, че обявената от анклава независимост, призната само от Русия и Никарагуа, е необратима, след което добави, че

някой ден Южна Осетия може да се обедини с Русия

Нарастващата зависимост на Абхазия от гигантската й северна съседка Русия (която планира да разположи военни бази на нейна територия) в икономическата сфера и в областта на сигурността сочат също толкова ясно към евентуална фактическа окупация.

Военният конфликт в Грузия, подхранен от дълбоко политическо недоверие, исторически вражди и икономическо съперничество (обикновено за енергийните коридори) отразяват задълбочаването на кризата, която засегна целия черноморски регион, смятат европейски и руски анализатори.

Шест години, след като "нежните революции" в Грузия и Украйна породиха надежди за нова ера на свобода и просперитет по дивата източна граница на Европейския съюз,

Европа и Русия остават вкопчени в борба за влияние и контрол

Нито една от двете страни засега не е взела превес, но губещите несъмнено са държавите от външната граница на бившия Съветски съюз.

В Украйна, Молдова, Армения, Азербайджан и Беларус, както и в Грузия, продължаващата политическа суматоха, оспорваните избори, неразрешените териториални конфликти, нарушенията на човешките права и икономическите проблеми, коренящи се в корупцията, миграцията и световната финансова криза, се изостриха след тази геополитическа схватка.

А борбата изглежда се ожесточава, докато Европа и Русия се опасяват, че може да загубят.

"Една самонадеяна стратегия, фокусирана върху бавната промяна, вместо върху належащите критични проблеми, ще донесе на ЕС поражение в борбата с Русия за влияние в съседните й страни на изток", гласи нов унищожителен доклад на Европейския съвет за международни отношения.

"Тежки последствия" ще настъпят за региона и за самия ЕС, предупреждава докладът, "ако европейските лидери не престанат да се осланят на мързеливата стратегия за "разширение-лайт", пренебрегвайки факта, че тези страни се намират в най-тежкото си политическо и икономическо положение, откакто получиха независимост".

Проучванията на общественото мнение показват, че

недоверието към ЕС в региона нараства

и призовават Брюксел да изведе като приоритет програмата си за Източното партньорство (която започна по-рано тази година), да облекчи визовите режими и да положи повече старания за задълбочаването на връзките, почти до степен на приемане на тези държави в ЕС, се казва в доклада.

В Източна Европа ЕС достигна границите на своята способност да преобразява. Без моркова на членството, тези страни няма да се ориентират по естествен път към ЕС.

Ако съюза не помогне на източноевропейските държави да се справят с кризите, които тормозят региона, Русия ще го направи

Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа смята, че Европа трябва да се заеме енергично с проблемите на региона и да не приема на доверие, че американските интереси в него винаги са идентични на нейните, или че Вашингтон би свършил нейната работа вместо нея.

"Докато ледът в отношенията между Русия и САЩ се топи, тези между Русия и Европа си остават мразовити", заяви тя, като се аргументира с различията в позициите по отношение на енергийното сътрудничество, търговията и плановете на Москва за нова "архитектура" на сигурността в Европа.

В момента Русия е по-слаба ото когато и да било през последното десетилетие, смята Бариш, и ЕС не бива да се страхува да се възползва от това.

"Руската икономика е в бедствено положение. През първите три месеца на тази година производството намаля с 10%. Някои се надяват, че рецесията би могла да накара руското ръководство да действа по-скромно, или поне да го подтикне към реформи".

Досега, смята тя, това не се е случило, а Европа не може да си позволи да чака.

"ЕС не може просто да се оттегли и да позволи на Русия да доминира в Източна Европа

Тя трябва да се придържа стриктно към своята цел да помогне на съседните си държави да изберат сами съдбата си".

Въпреки това, според сътрудника на "Москоу таймс" и бивш депутат Владимир Рижков, тези страхове от една доминираща Русия са преувеличени. Кремъл прави грешка след грешка, смята той, като ненужно се конфронтира с Украйна за цените на газа, и тласка Беларус и Азербайджан в ръцете на Европа, а изолира себе си заради войната в Грузия.

"Опитите на премиера Владимир Путин да възстанови влиянието на Русия над бившите съветски републики се провалиха с трясък", заяви Рижков в духа на отправените наскоро от американския вицепрезидент Джо Байдън критики.

"Позициите на Москва в региона сега са по-слаби, отколкото бяха преди осем години, когато Путин пое президентския пост. Това е пряк резултат от неспособността му да модернизира икономиката, от системното рушене на демокрацията в страната и от резкия скок на корупцията".

Непохватната политика на Москва, не на последно място спрямо Грузия, предоставя на ЕС добра мишена за стрелба, смята той. Русия "бяга назад към миналото и нарича това напредък".