Г олемите шефове в Европа получават много големи заплати и затова си навличат гнева на обикновените хора и синдикатите.
Наскоро името на Дени Готие Сованяк - бивш председател на федерацията на работодателите в металургията, нашумя във Франция покрай един бурен скандал.
Преди да напусне поста си, той успя да си издейства обезщетение в размер 1,5 млн. евро. Това обаче не е изолиран случай и големите шефове на Стария континент
все по-често си осигуряват тлъсти суми по този начин
И все пак има една единствена страна, която въведе специално данъчно законодателство, чиято цел е да ограничи злоупотребите. На 1 януари 2009 в Холандия ще влязат в сила четири мерки.
На първо място ще се въведе 30 процентен данък за всички премии, получени извън годишната заплата, за хората, които взимат над 500 хил. евро годишно.
На второ място, предприятията ще плащат тежка глоба в размер на 15% допълнителен данък върху печалбите, ако заплатата на директора бъде увеличена известно време преди напускането му.
Това увеличаване се превърна в практика за надуване на пенсиите на шефовете.
Третата мярка предвижда замразяване на авоарите на шефове на предприятия още при първите слухове за продаване на предприятието.
И накрая, ръководителите на инвестиционни фондове ще трябва да плащат 25% данък върху печалбите, получени от акциите, които те държат в собственото си предприятие.
До приемането на тези мерки се стигна след като серия от призиви на правителство за повече морал не бяха чути.
През 2004 г. бе одобрен Кодекс за добро поведение, но така и не бе приложен. Този незадължаващ кодекс препоръчваше премиите на директорите да не надвишават по размер годишните им заплати.
Заплатите на големите шефове в Белгия
възлизат на около 1 млн. евро годишно
Това е по-малко, отколкото в Германия, Великобритания или Франция, но все пак е достатъчно, за да раздразни обикновените белгийци.
Всъщност, негативното отношение на хората в Белгия си има своето обяснение, тъй като страната бе разтърсена от серия разкрития за неприлично високи заплати на шефовете.
Така например в рамките на три години президентът на телекомуникационната компания Belgacom Жан Куню бе получил сума възлизаща на 22,5 млн. евро благодарение на огромни заплати и различни премии.
След като стана ясно, че бившият шеф на пивоварния гигант Inbev е получил при напускането си сумата от 20 млн. евро, и то само след една година в компанията за пореден път скандализира пресата и обществеността.
От синдикатите също изразиха недоволството си и подчертаха, че са необходими огромни усилия за
увеличаване на заплатите на обикновените хора дори и с няколко евроцента
Да получаваш милиони евро е направо цинично, особено когато се има предвид, че 15% от белгийците живеят под прага на бедността, твърдят синдикатите в страната.
ЕС неколкократно критикува България, че няма политика по доходите. Заплатите в България се движат в широк диапазон, но като цяло те са ниски. Изключение правят заплатите на висшите мениджъри, чиито заплати достигат европейски стойности.
Действителността показва, че заплатите са "хлъзгаво" понятие, защото все по- често хора на високи позиции получават по-големи възнаграждения. Тези възнаграждения са различни за различните периоди на годината и са формирани на основата на резултатите на фирмата или компанията.
Но засега едва 8% от фирмите предлагат на своите висши мениджъри процент от печалбата.
Най-високо е заплащането на висшите мениджъри, оглавяващи чуждестранни компании в България. Тук търсенето се определя от предлагането, защото има сериозен недостиг от висококвалифицирани хора, които да работят по стандартите на ЕС.
Заплатата е критерий, защото по-високата сума провокира интереса на по-смислени хора. Средната годишна заплата за изпълнителен директор е около 45 000 евро.
Всъщност по отношение на заплащането на хората на висши постове, съществува голяма ножица. Техните заплати
варират от 20 хил. до 100 хил. евро на година
Мениджърите на най-високи позиции в България, директори и ръководители на отдели, очакват и най-сериозно увеличение на доходите си в сравнение с колегите си от други източноевропейски страни, сочи проучване на консултантската агенция в областта на човешките ресурси Hay Group.
Същевременно техните доходи остават ниски в сравнение с техни колеги, например във Франция. От head-hunting компаниите уточняват, че колкото е по-голяма фирмата и по-големи са задълженията и отговорността на мениджъра, толкова и възнаграждението му е по-високо.
В различните браншове е различно. Мениджърите на високо ниво в най-големите банки получават по 18 000 - 20 000 евро месечно.
Заплатите у нас се влияят от общата ситуация в страната, от нивото на образованието, от опита и уменията на кандидата за дадена висока позиция.
Българските компании обаче плащат пъти по-малко за високите постове от чуждестранните компании. Към високото заплащане и при едни, и при другите има т.нар. "гъвкави придобивки". Те включват избор на плаващо или фиксирано заплащане, бонуси, доходи от акции и др.