Защо "Ал Кайда" мълчи за арабските бунтове

А�у �ументът на "Ал Кайда", че за постигане на политическа промяна са необходими насилствени действия, остава напълно опроверган непосредствено след мирните революции в Тунис и Египет.

Зин ал Абидин бен Али и Хосни Мубарак бяха свалени с мирни протести, а не с въоръжена борба. Това обаче не значи, че въоръжената групировка няма да направи опит да извлече полза от нестабилността в Египет и на други места в арабския свят.

Всъщност комуникацията между джихадистите, откакто в началото на януари започна кризата в Тунис, навежда именно на тази.

Най-обсъжданият аспект на ролята на "Ал Кайда" в египетското въстание е липсата на реакция: фактът, че вторият човек в организацията - египтянинът Айман аз Зауахири, още не е направил изявление за случващите се събития.

Освен това от началото на бунтовете в Тунис и Египет минаха седмици, преди клоновете на "Ал Кайда" да направят изявления за въстанията в тези страни.

Но забележителното мълчание на Зауахири не означава, че джихадистката общност като цяло е замлъкнала. След революцията в Тунис и избухването на протестите в Египет различни джихадистки учени, сред които Абу Мундир ал Шанкити, Абу Басир ал Тартуси, Акрам Хиджази и Хамид ал Али,

направиха изявления в подкрепа на опозиционните движения

Междувременно джихадистки активисти дискутираха в интернет стойността на протестите в дългосрочен план.

Официалната реакция на "Ал Кайда" беше не само бавна, но и очевидно несъгласувана с по-широкия кръг от джихадисти, разкривайки пукнатини в тази общност.

Така например Шанкити, който е член на консултативния съвет на влиятелната библиотека на джихадисткото учение "Минбар ал таухид уал джихад", изненада опитните западни наблюдатели, като направи възторжен коментар за куража на светските демонстранти в Египет и порица салафитите (уахабитите), че не са дали никакъв принос.

Когато джихадистките идеолози наистина отправяха критики към протестиращите, това понякога придобиваше неочаквани форми - например когато отдавнашният джихадистки критик на самоубийствените атентати (да, има такива) Тартуси издаде фетва, осъждаща актовете на самозапалване като нарушение на ислямската забрана за самоубийство.

Като цяло джихадистките идеолози подкрепяха протестиращите

и избягваха споровете, докато действителните въоръжени организации бяха по-конфронтационно настроени.

Общо взето, те твърдят, че успехът на една революция не се определя от начина, по който биват отстранени автократите, а от това дали следващото правителство налага схващането на джихадистите за ислямско право.

В изявление на 26 януари за въстанието в Тунис "Ал Кайда" в ислямския Магреб призова мюсюлманите да не се задоволяват с изгонването на Бен Али:

"Несправедливият корумпиран изменник избяга, но системата на услужливост, изменничество, несправедливост, корупция и потисничество остава...

Така че, ако изкуствената човешка религия не отстъпи място на простиращата се отвъд човешките възприятия религия и ако (ислямското) учение и отхвърленият шериат не се завърнат... тогава дълг на мюсюлманите в Тунис е да бъдат готови и да не оставят своите оръжия."

"Ал Кайда" реагира дори още по-бавно на кризата в Египет

Първата официална позиция бе изразена, когато свързаната с нея организация "Ислямска държава в Ирак" направи изявление, в което призова към насилие на 8 февруари, две седмици след началото на въстанието в Египет.

Предчувствайки падането на Мубарак, тя предупреди поддръжниците да не заменят диктатурите с "нещо по-долно" като "гнусен секуларизъм, неверническа демокрация или прогнил безбожен национализъм".

Повтаряйки отдавнашните джихадистки схващания, тя призова всички физически годни мъже да започнат джихад в Египет и припомни на поддръжниците, че освобождаването на затворници е ключов приоритет.

Коментарите на "Ислямска държава в Ирак" са леко обезпокоителни, защото групировката в действителност може да има известно влияние в Египет.

Нападението срещу коптска църква в Александрия през януари беше извършено след изявление, в което групировката призова за нападения срещу християни в Египет. Отговорност за атаката пое организация, наречена "Салафистка група в земята на двете реки", т.е. Ирак.

(Египетското правителство хвърли вината за нападението в Александрия върху свързаната с "Ал Кайда" групировка "Армия на исляма", базирана в ивицата Газа.)

Като цяло тези революции са много лоша новина за джихадистите

Тунис и Египет безспорно доказват погрешността на основната джихадистка стратегическа теза, че насилието е задължително: арабите и мюсюлманите наистина могат да отстраняват корумпираните арабски режими без насилие, а САЩ не са неумолимо против тяхното сваляне.

Всъщност САЩ ще помогнат за отвеждането им до изхода. Особено в краткосрочен план тази нова динамика ще попречи на и без това злополучните усилия за набиране на джихадисти в Близкия изток. Има обаче и опасности.

Успехите в Тунис и Египет вдъхновяват политически движения в целия регион, но не всички ще бъдат толкова успешни. Непосредствено след провалилите се масови мобилизации джихадистите ще настояват, че мирното несъгласие е празна работа и че насилието е единствената резултатна и одобрена от религията форма на протест.

Също така ако правителството, което ще дойде след Мубарак, не съдейства за реално подобряване на икономическите и социалните условия на египетския народ, призивът на "Ал Кайда" за дълбоко консервативно ислямско право може да намери последователи.

Опасността не е в това, че "Ал Кайда" ще завземе контрола или ще стане доминираща сила в опозиционните движения в Близкия изток. Нейните идеи и убийствени кампании са твърде крайни за това.

Истинската опасност от "Ал Кайда" е в периферията на обществото

Тази добра новина показва същевременно защо организацията не може да бъде напълно пренебрегната.

Огромното мнозинство от реформаторите в Алжир, Египет и Йемен никога няма да прибегне до насилие, независимо колко бавно в действителност настъпва реформата.

Но една малка част може да го направи, което е още една причина за това защо е важно да останем бдителни, да подкрепяме значителната и успешна политическа промяна в Египет и Тунис и да насърчаваме реалната реформа на други места, когато хората искат това.