Ат тралийско изследване установи защо пещерният човек, без да ползва четка и паста, е имал по-здрави зъби от съвременните хора, разкри сайтът на американската радиостанция Ен Пи Ар (NPR).
Нашите праисторически предци са страдали от много по-малко заболявания на зъбите заради по-здравословния си хранителен режим, твърди Алън Купър от Австралийския център за изследване на древна ДНК.
"Ловците-събирачи са имали зъби в отлично състояние, ако съдим по откритите от тях останки", коментира Купър, цитиран от Шайн Яхуу.
"Но всичко се променя, когато настъпва епохата на земеделието, съпроводено с чести болести на венците и масово появяване на кариеси", продължава специалистът.
Хилядолетия по-късно ние все още губим войната с болестите на устната кухина и за това отново е виновен хранителният ни режим.
В своето проучване екипът на Алън Купър изследвал калцифицираната плака върху зъбите на 34 праисторически черепа.
При промяната на хранителния режим на човека от месо, зеленчуци и ядки към въглехидрати и захари, веднага се е получило изменение в съдържанието на бактериите в устната му кухина.
Не всички бактерии в човешката уста са "лоши". И наистина, някои от тези микроорганизми ни предпазват срещу опасни патогени, уточняват специалистите.
Австралийските изследователи са установили, че при преминаването на човешкия род от епохата на ловците-събирачи към прехрана чрез земеделие, стимулираните от въглехидратите вредни бактерии взели връх над "добрите".
По време на индустриалната революция към хранителния режим на хората били добавени рафинираната захар и бялото брашно, което още повече влошило нещата.
В наши дни се наблюдава доминиращото положение на вредните бактерии в устната кухина, която е в състояние на перманентна война с тях. Това натоварва допълнително имунната ни система, твърди екипът на Алън Купър.
Австралийските учени припомнят, че бактериите съставляват 90 процента от клетките в нашето тяло. Хората се фокусират повече върху себе си, а би трябвало да обърнат значително по-голямо внимание върху своя микробиом.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
