Н а теория една планина би могла да надмине височината на Еверест, но силите на гравитацията и ерозията работят срещу това.
Преди 60 милиона години, когато Евразийската плоча се сблъскала с Индийската се образувала планинска верига. Тъй като и двете плочи били с еднаква плътност не било възможно нито една от двете да потъне и единственият им друг „изход“ бил нагоре.
Така се образували Хималаите - планинската верига с най-високите върхове на Земята. Най-високият връх е Еверест, извисяващ се на 8,8 км. над морското равнище. Вторият е K2 – 8,6 км. над повърхността.
Възможно ли е обаче тези върхове да са още по-високи? В този ред на мисли, колко нависоко е възможно да се простира една планина на Земята?
Теоретично, една планина „би могла да е доста по-висока от Еверест“, казва Джийн Хъмфрис, геофизик от университета в Орегон. Но преди това има някои предизвикателства за преодоляване.
Например, всяка земна структура, която започне да образува планина се смъква заради земното притегляне, „подобно на тесто за хляб, което поставяте на масата“, допълва Хъмфрис.
Why Don't Mountains Grow Forever? https://t.co/6fbFhQ5d7i pic.twitter.com/WAMT0Wk9RZ
— Live Science (@LiveScience) October 19, 2019
Процесът на ерозия също възпира „растежа“ на планините. Ледниците са много важна част във формирането на планините.
Учените наричат ледниковата ерозия „ледников циркуляр, заради способността им да ошлайфат склоновете на планините, в резултат, на което обаче стават податливи на свлачища“, казва още Хъмфрис.
От всичко това следва, че „колкото по-голяма е планината, толкова по-силен е натискът оказан от гравитацията и толкова по-голяма е вероятността от срутване“. Така че дори и хипотетично връх Еверест „да може да се издигне още нагоре, южната му и доста стръмна, страна е нестабилна“, което ще доведе до свлачища.
Все пак, при правилните условия наистина е възможно за една планина, на планетата ни, да бъде, дори с километър и половина, по-висока от Еверест. Първото условие е, че планината трябва да е резултат от вулканични процеси, а не от сблъсъка между континентални плочи. Вулканичните планини, като Хавайските, „растат“ чрез изригванията си. Благодарение на лавата, която се излива и се охлажда на слоеве, планината става все по-висока и по-висока.
Другото необходимо условие е да има непрекъснат източник на магма, който да я изпомпва все по-високо, позволявайки й да изригне, след което да започне да се стича по стените на планината и да се охлажда.
Timelapse of the moon rising behind the mountain, serenely watching the eruption. Beautiful. #Vulcano #vulcao #cumbrevieja #LaPalmaeruption pic.twitter.com/h1SQWnKzXc
— Apaiss (@Apaiss1) September 19, 2021
"Това е и начинът, по който се е образувала най-високата планина в слънчевата ни система, която се намира на Марс и се нарича Olympus Mons. Висока е 25 км. и с върха си пробожда атмосферата на планетата", казва Биони Хорган, планетарен учен.
За Olympus Mons тази височина е била възможна, защото на Марс липсва тектоника на плочите, която определя геоложките процеси на Земята. Формирала се е над гореща точка - представлява кладенец от надигаща се магма, която многократно изригва. Точно както при Хавайските острови, изригналата лава се стекла по стените на планината и се охладила в нов слой скала.
Въпреки че Хавайските острови също са се образували над гореща точка, Тихоокеанската плоча продължава да се движи и островите няма да останат над нея достатъчно дълго, за да могат техните вулкани да достигнат височината на Olympus Mons.
Olympus Mons: Largest Volcano in the Solar System: https://t.co/OvbyM5F563 by @esa, DLR, FU Berlin, Mars Express; Processing & CC BY 2.0 License: @andrluck pic.twitter.com/kqKFpHasgz
— Astronomy Picture Of The Day (@apod) April 4, 2023
„Ако на Марс има същата гореща точка, но плочата не се движи, може да се образуват огромни, огромни вулкани в течение на стотици, милиони или милиарди години“, каза Хорган.
Но дори гиганти като Olympus Mons имат ограничение. Според Хорган, ако вулканът е все още активен (а засега не е наблюдавана текуща активност), вероятно е в края на своя растеж. Това е така, защото налягането, необходимо за изпомпване на магма към върха на планината, няма да може да преодолее силите, работещи срещу него - височината на планината и гравитационните сили на Марс.
„Можете да си представите вулкана като тръба, през която се опитвате да изпомпвате лава, и в някакъв момент, ако тя е твърде голяма или е твърде нависоко, няма да имате достатъчно сила, за да я изхвърлите“, допълва Хорган .
