В 8:15 сутринта на 6 август 1945 г. портите към ада се отварят за японския град Хирошима, когато американската армия пуска ядрената бомба.
Докато десетки хиляди хора загиват на земята долу, американският бомбардировач „Енола Гей“, който пуска бойния заряд, се отдалечава. Междувременно растящ облак от сажди и дим започва да се издига от огнената буря, вихреща се след опустошителната детонация.
Само 97 минути по-късно, в 10:52 ч. време по Тиниан, навигаторът Теодоър Ван Кърк прави кратък запис в летателния дневник на самолета с изписани с нечетлив почерк главни букви:
„ОБЛАКЪТ ИЗЧЕЗНА“ [CLOUD GONE].
Този малък, пренебрегван детайл сега дава на учените нов поглед към единствената записана ядрена огнена буря в света.
Учени откриха неизвестен досега метал в пепелта на Хирошима
Според доклад, ръководен от атмосферния учен Дейвид Ромпс от Калифорнийския университет в Бъркли, тази бележка предполага, че шлейфът от сажди се е издигнал на поне 11,3 километра в небето.
„Огнената буря в Хирошима издигна сажди дълбоко в горната тропосфера, което съответства на сценариите за ядрена зима“, пишат изследователите в доклад, публикуван в списание Geophysical Research Letters.
Последиците от ядрена бомба са хаос. Самата експлозия и нейният гъбовиден облак приключват сравнително бързо, но силната топлина, генерирана от експлозията, може да създаде свирепа буря от пожари, която вилнее в продължение на часове.
81 години след атомната бомба: Нагасаки предупреди за нов ядрен риск
Тъй като пожарите, запалени от експлозията на атомната бомба „Малчугана“ [Little Boy], се разпространяват и се сливат в Хирошима, пламтящите температури генерират мощни въздушни течения нагоре, които носят дим и сажди високо в атмосферата, образувайки извисяваща се облачна колона.
Колко високо може да се издигне този облак е от решаващо значение за разбирането на последиците от ядрената война.
Ако достатъчно количество сажди достигне стратосферата, то може да се задържи с месеци или години, блокирайки слънчевата светлина и охлаждайки планетата отдолу.
При мащабен ядрен конфликт кумулативните ефекти от много такива пожари биха могли да предизвикат ядрена зима с потенциално катастрофални последици за селското стопанство и хранителните запаси по света.
Но някои учени не са съгласни дали ядрените огнени бури могат да пренесат саждите достатъчно високо. Някои симулации показват, че по-голямата част от саждите биха останали в по-ниската атмосфера, където дъждът би могъл да ги отмие, преди да окажат трайно въздействие върху глобалния климат.
Проблемът тук - и за щастие е така - е, че разполагаме с много малко реални наблюдения на ядрени огнени бури. Всъщност бомбардировката над Хирошима е единственият известен случай; такава не възниква при бомбардировката над Нагасаки три дни по-късно.
Предишни изследователи са се опитвали да реконструират височината на шлейфа от Хирошима, използвайки исторически фотографии, но резултатите са се основавали на редица несигурности.
Въпреки това Ромпс и неговите колеги намират друг източник на доказателства в историческите записи.
И тяхното изчисление е изумително гениално.
Движенията на „Енола Гей“ в този ден са документирани в детайли, почти до всяка минута. Когато Ван Кърк отбелязва „CLOUD GONE“ 97 минути след детонацията, самолетът е на приблизително 750 до 764 километра разстояние, на височина около 7440 метра.
Огнено кълбо над Фуджи: Метеор озари небето в Япония
А това предполага, че облакът не е бил съвсем изчезнал, както показва дневникът, а че от тяхната позиция екипажът вече не е могъл да го види.
Отделен военен меморандум отбелязва, че „наблюдението на екипажа тогава е било ограничено от мъглата, а не от кривината на Земята“.
Това означава, че облакът не е потънал под хоризонта. Вместо това той е бил затъмнен от атмосферната мъгла.
Тази разлика е от ключово значение - защото ако облакът все още е бил над хоризонта от толкова огромно разстояние, то той е трябвало да бъде изключително висок.
Така че, като изчисляват колко далеч е могъл да види екипажът от своята височина, изследователите могат да работят в обратна посока, за да определят минималната височина на шлейфа.
Мистерията на изчезващите светлини: Учени откриха шокираща връзка между НЛО и ядрените опити
Но и това не е задължително лесно.
Светлината не се движи през земната атмосфера по съвсем прави линии. Тъй като плътността на въздуха се променя с височината, светлината се огъва леко към повърхността, което ни позволява да виждаме малко по-далеч около кривината на Земята, отколкото би предположила само геометрията.
Отчитането на това изисква изследователите да реконструират атмосферните условия в деня на бомбардировката.
Използвайки три исторически метеорологични реконструкции, те оценяват как температурата и въздушното налягане са се променили с височината, което им позволява да изчислят как светлината се е пречупила през атмосферата през този ден.
След това те провеждат 100 000 симулации, за да отчетат несигурностите в позицията на самолета, височината и атмосферните условия.
Това очевидно все още оставя не малка степен на несигурност.
Но дори и така, изследователите изчисляват с 95 процента увереност, че шлейфът трябва да е достигнал минимална височина от 11,3 километра - което съответства на сценариите за ядрена зима.
Сега, бомбардировката над Хирошима не причини ядрена зима. Но не се очаква ядрената зима да бъде резултат от една единствена експлозия. Напротив, тя е потенциалната кумулативна последица от огромни количества сажди, изпуснати в атмосферата от множество ядрени огнени бури, запалени по време на ядрена война.
Това, което Хирошима показва, е, че ядрените огнени бури могат да издигнат саждите до височини, съответстващи на тази концепция - важна част от доказателствата, съвместими с възможността за ядрена зима.
Нека наистина се надяваме, че светът никога няма да разбере по трудния начин.
Изследването е публикувано в списание Geophysical Research Letters.
