П рез 40-те години на миналия век малко холивудски актриси са били по-известни и по-красиви от Хеди Ламар. Въпреки че се е снимала в десетки филми и е украсявала кориците на всички холивудски списания за знаменитости, малцина са знаели, че Хеди е била и талантлив изобретател. Всъщност една от технологиите, които тя изобретява в съавторство, е ключова основа за бъдещите комуникационни системи, включително GPS, Bluetooth и WiFi.
„Хеди е смятала, че хората не я оценяват заради нейния интелект - че красотата ѝ пречи“, казва Ричард Роудс, историк, носител на награда „Пулицър“, който е написал биография за Хеди.
След 12 или 15-часов работен ден в MGM Studios, Хеди често пропускаше холивудските партита или забавленията с някой от многото си ухажори и вместо това сядаше на своята „маса за изобретения“.
„Хеди имаше чертожна маса и цяла стена, пълна с инженерни книги. Това беше сериозно хоби“, казва Роудс, автор на книгата „Hedy's Folly: The Life and Breakthrough Inventions of Hedy Lamarr, the Most Beautiful Woman in the World“.
Макар да не е била дипломиран инженер или математик, Хеди Ламар е била гениален специалист по решаване на проблеми. Повечето от нейните изобретения са практически решения на проблеми от ежедневието, като например светещ в тъмното нашийник за кучета.
По време на Втората световна война тя разработва „прескачането на честоти“ - изобретение, което днес е признато за основна технология за сигурни комуникации. Тя получава признание за иновацията много късно в живота си.
Hedy Lamarr photographed by George Hurrell, 1938 pic.twitter.com/fxaj9GKiku
— GoldenAgeHollywood (@ClassicalCinema) July 27, 2018
Детството на Хеди Ламар в Австрия
Хеди Ламар е родена като Хедвиг Ева Кислер през 1914 г. във Виена, Австрия. Тя е единственото дете на заможно светско еврейско семейство. От баща си, банков директор, и майка си, концертна пианистка, Хеди получава образование на дебютантка - уроци по балет, пиано и конна езда.
Още в ранна възраст се забелязват признаци, че Хеди е с естествено любопитство на инженер. По време на дългите разходки по оживените улици на Виена бащата на Хеди ѝ обяснява как работят трамваите и как се произвежда електричеството в електроцентралата. На петгодишна възраст Хеди разглобява музикална кутия и я сглобява парче по парче.
„Хеди не е имала с никакво техническо образование“, казва Роудс. „Тя много обичаше баща си, така че е лесно да се разбере как от това е могла да развие интерес към темата.“
hedy lamarr, 1945 pic.twitter.com/6cViPyismS
— best of old hollywood (@oldhllywoods) November 27, 2024
Дебютът на Хеди в киното като тийнейджърка
Дори и Хеди да е искала да стане професионален инженер или учен, този професионален път не е бил достъпен за виенските момичета през 30-те години. Вместо това тийнейджърката Хеди се насочва към филмовата индустрия.
„На 16 години - разказва Роудс, - Хеди фалшифицира бележка до учителите си във Виена, в която казва: „Дъщеря ми няма да може да дойде на училище днес“, за да може да отиде в най-голямото филмово студио в Европа, да влезе през вратата и да каже: „Здравейте, искам да стана филмова звезда“.
Хеди започва да работи като сценаристка, но бързо получава няколко главни роли. Австрийският режисьор Макс Райнхардт отвежда Хеди в Берлин, където тя се снима в няколко филма, преди да получи роля на 18-годишна възраст в пикантен филм на чешкия режисьор Густав Махати, наречен „Екстаз“. Филмът е осъден от папа Паисий XI, забранен е в Германия и е блокиран от митническите власти на САЩ.
Райнхард нарича Хеди „най-красивата жена в Европа“, а още преди „Екстаз“ Хеди се изявява в театрални постановки в цяла Европа. Именно по време на виенското представление на популярната пиеса „Сиси“ Хеди привлича вниманието на богат австрийски барон на име Фриц Мандл. Хеди и Мандл се женят през 1933 г., но връзката им е задушаваща от самото начало. Мандл принуждава съпругата си да го придружава, докато той сключва сделки с клиенти, сред които са официални лица от нацистка Германия и фашистка Италия, включително самият Мусолини.
„Тя седеше на вечеря и се отегчаваше от дискусиите за бомбите и торпедата, но същевременно ги попиваше“, казва Роудс. „Разбира се, никой не ѝ задаваше въпроси. Предполагаше се, че тя е красива и мълчалива. Но мисля, че именно благодарение на този опит тя разви значителните си познания за това как работи управлението на торпедата.“
През 1937 г. Хеди бяга от нещастния си брак (Мандл е дълбоко параноичен, че Хеди му изневерява), а също така бяга и от Австрия - страна, съюзена с антиеврейската политика на Адолф Хитлер.
Hedy Lamarr, Austrian born Hollywood actress, was also a designer and inventor who created aviation designs for Howard Hughes and co-patented a “secret communication system”, a step towards contemporary wi-fi #womensart pic.twitter.com/yAsdXcrxT3
— #WOMENSART (@womensart1) February 26, 2021
Нова страна и ново име
Хеди се установява в Лондон, където Луис Б. Майер от MGM Studios активно изкупува договорите на еврейските актьори, които вече не могат да работят безопасно в Европа. Хеди се среща с Майер, но отказва да приеме офертата му за ексклузивен договор с MGM, която е 125 долара на седмица. Хитроумно Хеди резервира пътуване до САЩ с луксозния лайнер SS Normandie, същия кораб, с който Майер пътува към дома си.
„Докато стигнат до Ню Йорк, Хеди сключва много по-добра сделка с Майер“ - 500 долара на седмица - “с условието, че ще се научи да говори английски за шест месеца“, казва Роудс.
Майер има още едно изискване - тя трябва да промени името си. Хедвиг Кислер звучало твърде немски. Съпругата на Майер била почитателка на актрисата от 20-те години на миналия век Барбара Ла Мар (която загива трагично на 29-годишна възраст), затова Майер решава, че новата му актриса от MGM вече ще бъде известна като Хеди Ламар.
Hedy Lamarr seems to have a periscope with different focal lengths. pic.twitter.com/wMf3Q8ehBF
— MyplaceMyworld (@myplace_myworld) November 29, 2024
Актриса през деня, изобретателка през нощта
Не след дълго Хеди се превръща в нова ярка звезда в Холивуд. Пробивната ѝ роля е заедно с Чарлз Бойер в „Алжир“ (1938 г.). Оттам нататък машината на MGM дава работа на Хеди, като през 40-те години на миналия век тя снима по няколко пълнометражни филма годишно.
„Всяко момиче може да бъде бляскаво“, пошегува се веднъж Хеди. „Всичко, което трябва да направиш, е да стоиш неподвижно и да изглеждаш глупаво.“
Колкото и да се радва на холивудската си слава, първата ѝ любов все още е майсторенето и решаването на проблеми. Тя намира сродна душа в лицето на Хауърд Хюз, филмов продуцент и авиоинженер. Хеди споделя идеята си за разтворима таблетка, която да се използва като безалкохолна напитка от войниците, Хюз ѝ предоставя няколко от своите химици.
Но по-голямата част от работата на Хеди се върши вкъщи на инженерната ѝ маса, където тя скицира проекти за творчески решения на практически проблеми. В допълнение към приспособлението за кутията за салфетки и светещия нашийник за кучета, Хеди разработва специална седалка за душ за възрастни хора.
„Тя беше изобретател“, казва Роудс. „Ако някога сте били сред истински изобретатели, те често не са хора с особено дълбоко образование. Те са хора, които мислят за света по определен начин. Когато открият нещо, което не работи както трябва, вместо да ругаят или да правят каквото правят останалите, те измислят решение на проблема .“
Hedy Lamarr pic.twitter.com/T86ZU28Mlv
— Goldenagehollywood (@oldmovieactress) November 18, 2024
Ламар се изправя срещу германските подводници
През 1940 г. Хеди е разтревожена от новините, идващи от Европа, където нацистката военна машина непрекъснато завзема територии, а германските подводници U-boot сеят хаос в Атлантическия океан. Този проблем е много по-труден за решаване, но Хеди е решена да даде своя принос за военните усилия.
Повратният момент настъпва, когато Хеди среща мъж на една вечеря. Джордж Антейл е авангарден музикален композитор, който губи брат си в първите дни на войната. Антейл и Хеди са сродни души - двама блестящи, макар и неконвенционални умове, които са твърдо решени да намерят начин да победят Хитлер. Но как?
Тогава Роудс смята, че Хеди е използвала знанията, които е придобила години по-рано по време на скучните вечери с клиенти с първия си съпруг във Виена.
„Тя знаеше за торпедата“, казва Роудс. „Знаела е, че има проблем с насочването на торпедата. Ако британците можеха да унищожат германските подводници с торпеда, изстреляни от надводни кораби или самолети, можеха да предотвратят цялото това клане, което се случваше.“
Отговорът явно е бил някакъв вид радиоуправляемо торпедо, но как биха попречили на германците просто да заглушат радиосигнала? Креативното решение на Хеди и Антейл е вдъхновено, както смята Роудс, от общата им любов към пианото.
Hedy Lamarr... ⚘️
— Bonne.Vivante (@LifeSmartly) November 29, 2024
was indeed a genius as the gears in her inventive mind continued to turn. She once said, “Improving things comes naturally to me.” She went on to create an upgraded stoplight & a tablet that dissolved in water to make a soda similar to Cola. 🥤 pic.twitter.com/llhWqepET1
Ламар и Антейл използват музиката, за да създадат изобретението
Хеди и Антейл играят на музикална игра. Те сядали заедно на пианото, единият започвал да свири популярна песен, а другият проверявал колко бързо може да я разпознае и да започне да свири.
Именно тук, смята Роудс, Хеди и Антейл за първи път попадат на идеята за прескачане на честоти. Ако двама музиканти свирят една и съща музика, те могат да скачат по клавишите заедно в пълен синхрон. Ако обаче някой, който слуша, не познава песента, той няма представа кои клавиши ще бъдат натиснати след това. С други думи, „сигналът“ е скрит в постоянно променящите се честоти.
Hedy Lamarr #FashionFriday pic.twitter.com/D5cBs2fkXq
— Molly McNair (@noirgal17) November 29, 2024
Как това се отнася за радиоуправляемите торпеда?
Германците лесно можеха да заглушат една радиочестота, но не и постоянно променяща се „симфония“ от честоти.
В експерименталните си музикални композиции Антейл е писал песни за няколко синхронизирани пиана. Пианата свиреха синхронно, защото се захранваха с едни и същи ролки за пиано - вид примитивна, изрязана хартиена програма, която контролираше кои клавиши и кога се свирят. Какво би станало, ако двамата с Хеди можеха да изобретят подобен метод за синхронизиране на комуникациите между торпедото и неговия контролер на близкия кораб?
„Всичко, от което се нуждаете, са два синхронизирани часовника, които пускат лентата в един и същи момент на кораба и в торпедото“, казва Роудс. „Сигналът между кораба и торпедото ще бъде непрекъснат, въпреки че на всяка част от секундата преминава през нова честота. Ефектът за всеки, който се опитва да заглуши сигнала, е, че няма да знае къде се намира от един момент до следващия, защото той ще „подскача“ навсякъде по радиото.“
Именно Хеди нарече тяхната интелигентна система „честотно прескачане“.
Hedy Lamarr by James Montgomery Flagg. pic.twitter.com/lHHKI9tBVz
— What're you giving me with the flying fish (@RomanPBone1) November 15, 2024
Военноморските сили отхвърлят изобретението
Хеди и Антейл разработват идеята си с помощта на военновременна агенция, наречена Национален съвет на изобретателите, натоварена със задачата да прилага граждански изобретения във военните действия. Съветът свързва Хеди и Антейл с физик от Калифорнийския технологичен институт, който измисля сложната електроника, за да може всичко да работи.
Когато през 1942 г. патентът им за прескачане на честоти е финализиран, Антейл представя идеята на Военноморския флот на САЩ, който не е особено благосклонен.
„Какво искате да направите, да сложите пиано в торпедо? Махайте се оттук!“ - така Роудс описва категоричния отказ на ВМС. Никога не им е било дадено шанс.
Патентът на Хеди и Антейл е заключен в сейф и обозначен като „строго секретен“ до края на войната. Двамата артисти се връщат към ежедневната си работа, мислейки, че това е краят на изобретателските им дни. Те не знаели, че патентът им ще има втори живот.
Hedy Lamarr arriving in Hollywood. October 4, 1937 pic.twitter.com/xONw7oao7A
— Molly McNair (@noirgal17) November 14, 2024
Техниката за прескачане на честоти започва да се развива
През 50-те години на миналия век производителят на електротехника Sylvania използва прескачането на честоти, за да създаде сигурна система за комуникация с подводници. В началото на 60-те години на ХХ век технологията е използвана на американските военни кораби, за да се предотврати заглушаването на съветските сигнали по време на Кубинската криза.
Антейл умира през 1959 г., но Хеди продължава да живее, без да подозира, че нейната гениална идея е на път да се наложи в голяма степен.
Когато автомобилните телефони стават популярни за първи път през 70-те години на миналия век, операторите използват прескачане на честоти, за да дадат възможност на стотици обаждащи се да споделят ограничен спектър от радиочестоти. Същата технология е използвана при първите мрежи за мобилни телефони.
През 90-те години на миналия век прескачането на честоти е толкова разпространено, че се превръща в технологичен стандарт, изискван от Федералната комисия по комуникации на САЩ (FCC) за сигурни радиокомуникации. Ето защо Bluetooth, WiFi и други важни технологии се основават в основата си на идея, измислена от Хеди Ламар и Джордж Антейл.
„Това е наистина дълбока и фундаментална идея“, казва Роудс. „Тя има широко приложение навсякъде.“
С течение на времето холивудската звезда на Хеди угасва и тя се оттегля във Флорида, където продължава да се занимава с нови изобретения, включително и с по-удобен за шофьорите тип светофар. Едва когато Хеди е на 80 години, група инженери осъзнават, че „Хедвиг Кислер Маккей“, посочена в патента за прескачане на честоти, е не кой да е, а холивудската легенда Хеди Ламар.
„Хеди не искаше пари, но искаше признание“, казва Роудс, и наистина се ядосваше, че никой не ѝ признава това важно изобретение. През 90-те години на миналия век тя най-накрая получи награда за своя принос.
Вижте повече в нашата галерия:
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
