Р ешението на Обединеното кралство да изпрати на Украйна снаряди, изработени от обеднен уран, повдигна сериозни въпроси, заяви Анджело Тарталия, италиански адвокат, в интервю за Евронюс.
🇬🇧🇺🇦 The UK is to send depleted uranium shells to Ukraine despite health concerns.
— euronews (@euronews) April 5, 2023
The move has sparked debates on the safety of military operations and calls for alternative approaches. #UkraineWarhttps://t.co/PWAQwauWB6
През последните 20 години Тарталия защитава военни служители, които са пострадали от оръжия с обеднен уран, като доказва връзката между използването на токсичния метал и редица заболявания.
Той печели над 300 съдебни дела срещу държавата за обезщетения на жертвите и техните семейства.
Случаите са повишили осведомеността по въпроса и са подпомогнали изграждането на правна рамка за рисковете при използването на такива боеприпаси, както и приемането на закон, който ограничава употребата им, съобщава Евронюс.
Във връзка със съобщението на Обединеното кралство, че ще изпрати оръжия на Украйна, Тарталия заяви: "Тези, които казват подобни неща, трябва да се замислят за рисковете и последиците от действията си.“
Labour of course supports sending depleted uranium for use in Ukraine. If we had a functioning Parliament (we don’t, in either house) someone might want to ask if we want depleted uranium to contaminate Ukraine’s soil. It’s not all about Russia folks. With friends like these etc. https://t.co/UJ8RAMP4po
— Tara McCormack (@McCormack_Tara) April 5, 2023
Според специалиста, ако обедненият уран бъде използван в Украйна, това ще доведе до необратими последици: "Съществува вероятност както украинските, така и руските военни да пострадат, но най-важното е, че замърсяването, причинено от военните дейности, може да причини необратими щети на околната среда, което означава, че и цивилното население ще бъде изложено на риск".
Използването на подобни боеприпаси по време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. е обект на няколко проучвания за рисковете за здравето, които токсичният материал създава.
Serbia, 1999, population 7.5 million.
— Pelagia (@Ljiljana1972) March 24, 2022
NATO bombing started on March 24th, 1999. It lasted for 78 days. NATO launched a total of:
- 2300 missiles against 990 targets
- 14,000 bombs
- 10/15 tons of depleted uranium
We remember. pic.twitter.com/RyJyRGbub1
Само в Италия 400 военни са починали, а други 8000 са сериозно болни, след като са били изложени на въздействието на снаряди с обеднен уран по време на операцията на НАТО.
Това е показателно за връзката между токсичните материали и увеличаването на раковите заболявания, но последвалите процеси в рамките на съда не са били лесни, допълва Тарталия.
Събирането на достатъчно доказателства, за да се спечели обезщетение, е трудна задача при липсата на строги разпоредби, а италианското министерство на отбраната отрича всякаква отговорност: "Такива нива на експозиция могат да бъдат особено опасни, а заболяванията, които се причиняват от това, обикновено продължават дълго време. Говорим за лавина от такива случаи, които току-що са започнали".
Употребата на обеднен уран не е забранена от никакви международни споразумения и Италия не е единствената европейска държава, в която тече дебат около използването на такива оръжия, припомня БГНЕС.
Въпреки че са проведени множество проучвания по въпроса, продължават да съществуват спорове относно последиците от употребата на токсичния метал.
"Ясно е, че някои неща могат да бъдат направени по време на война, но други не би трябвало да бъдат допускани. По примера на Италия, където вече се прилага военният закон за ограничаване на употребата, същото трябва да се случи и на европейско ниво", категоричен е Тарталия.
Serbia has the highest cancer rate in Europe and the second highest in the world, said lawyer Srdjan Aleksic, who defends the interests of depleted uranium victims in lawsuits against NATO. pic.twitter.com/HThNDUZYb6
— John Moran (@RueDaungier) March 30, 2023
Този тип боеприпаси са използвани и на други бойни полета като Ирак и Афганистан. Брюксел многократно е приемал резолюции, в които призовава за забрана на подобни оръжия, но няколко държави-членки на ЕС са против тези призиви.
Следвайки примера на Италия, някои политици са решени да подновят призивите за пълна забрана - с молба ЕС да насочи вниманието си към проблема.
