К итайският президент Си Цзинпин използва визитата си в Москва, за да застане до Русия в противопоставянето ѝ на САЩ, но същевременно показа очевидни колебания да се обвърже с Кремъл за рязко увеличаване на газовите доставки, пише агенция "Блумбърг", цитирана от БТА.
Xi Jinping used two days of talks in Moscow to firmly align with Russia against the US. But the Chinese leader held back from offering Vladimir Putin something he’s been looking for: A commitment to buy a lot more gas https://t.co/hKGlPaqbE7
— Bloomberg (@business) March 22, 2023
Визитата на Си, първата му в Русия след инвазията на руската армия в Украйна,
е политическа победа и за двамата лидери, отчитат анализатори. Си демонстрира глобалната визия на Китай, а Путин показа, че се радва на подкрепата на един от най-влиятелните лидери в света.
Същевременно обаче липсата на прогрес по отношение на енергийните сделки,
както и на каквито и да било подробности по отношение на икономическото сътрудничество между двете страни, демонстрира категоричното колебание на Китай да се обвърже твърде много с Русия, посочва "Блумбърг".
Си очевидно иска да избегне евентуални икономически санкции,
които би могъл да навлече на страната си, но и същевременно да запази Русия като партньор, който да използва срещу САЩ и неговите съюзници.
Акцент на визитата е кратката фраза от едно от съвместните изявления, че връзките между Китай и Русия
"нямат нищо общо с военно-политическия им съюз от времето на Студената война", което донякъде противоречи на дългото излияние от преди година, че приятелството между двете страни "няма граници", обявено по време на визитата на Путин в Пекин в навечерието на инвазията в Украйна.
"Планът на Си е постигането на баланс - Русия да оцелее, но Китай да не изглежда, че напълно я подкрепя",
посочва професорът от Сити юнивърсъти в Хонконг Доншу Лю. "Проблемът ще се появи, ако Русия закъса и се нуждае от сериозна икономическа и военна подкрепа. Тогава Китай ще трябва да направи ясен избор".
Нарастващата асиметрия в икономическите отношения обаче е очевидна в сферата на енергията.
Путин обеща до 2030 г. да доставя на Китай по 98 милиарда куб. м газ ежегодно. Това би било повече от 6 пъти повече от обема на доставките през миналата година, но въпреки това е много под доставките за Европа по време на техния пик от преди две-три години.
Си обаче не даде ясно съгласието си за изграждането на тръбата "Силата на Сибир-2",
която е от ключово значение за увеличаването на доставките. След края на разговорите Путин обяви, че тръбата е била обсъждана и "почти всички" параметри по сделката са били съгласувани. Такова съгласие в общото изявление няма.
И макар че тази тръба би осигурила на Китай по-евтино гориво в сравнение с получавания втечнен природен газ,
Си залага на сигурността на доставките и диверсификацията и се стреми да не повтори грешките на Европа, оказала се в почти пълна зависимост от руския газ, коментира "Блумбърг".
Анализатори посочват, че засега Китай не се нуждае от повече руски газ,
тъй като пазарът предлага много алтернативи. Китай може да чака, Русия - не, твърдят експерти.
Очаквано Русия отхвърли твърденията на "Блумбърг", а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков ги окачестви
като "незапознати с реалността", предаде ТАСС. Той препоръча на медията да се запознае в детайли със заявленията на Путин и Си за развитието на отношенията между Китай и Русия.
Песков изтъкна, че отразяването на визитата на Си в Москва в западните медии е "очаквано неприятелско и дълбоко враждебно",
но важното е, че са постигнати "резултати". Самият Песков обаче в изявата си пред репортери не посочи какви точно са тези резултати, а само каза, че трябва да се четат съвместните изявления след срещата на двамата лидери.
