Държавите се чудят какво да правят с вувузелата

Ето защо обичам Световното първенство по футбол: на всеки четири години създава перфектно контролирана обстановка, в която националните особености внезапно попадат под светлината на прожекторите и могат да бъдат лесно сравнени.

Няма го хаосът на Олимпийските игри с объркващата смесица от спортове и национално обусловените телевизионни излъчвания. Само с един спорт и един турнир, всеки трябва да гледа по едно и също време и всички имат една и съща тема за разговор. Тази година разговорът е за неуспешни спасявания, несправедливи дузпи и... вувузелата.

За онези, които не са в течение, вувузелата е дълъг пластмасов тромпет, който издава бръмчащ звук, нещо като въздълга тенекиена свирка. Когато хиляди души надуят тези тръби, те издават много силен жужащ звук, нещо подобно на огромен рояк разярени оси. Когато бъдат надути на стадион от Мондиала, предизвикват едно дразнещо жужене като постоянен фон, способно да съсипе звука на милиарди телевизори по целия свят.

В САЩ,

ние американците реагирахме прагматично на този дразнител, възприемайки вувузелата като незначителен смутител, екзотично чуждестранно допълнение на една чуждестранна игра и тихомълком публикувахме онлайн технически указания за онези, които искат да игнорират бръмченето.

За германците

обаче вувузелата създава морален проблем. Някои разгневено настояват за тяхната забрана. Други наричат пластмасовите тръби "традиционни инструменти на южноафриканския футбол" и се противопоставят на забраната с аргумента, че това ще демонстрира неприемливо евроцентристко пренебрежение към другите култури.

Десноцентристкият в. "Велт" разкритикува "нетолерантността на онези, които се дразнят от вувузелата" и инструктира читателите си да приемат, че "вувузелите принадлежат на южноафриканския футбол, така както бойните песни на германските игри".

Левоцентристкият "Тагесцайтунг" директно посъветва читателите си да намалят звука на телевизорите си, ако не могат да приемат този чуждестранен обичай. Вероятно германските археолози и антрополози вече пътуват към Южна Африка, за да започнат издирването на древни източници на цветна пластмаса.

За разлика от Германия,

във Франция

вувузелата представлява естетичен проблем: ако не можеш да ги забраниш тогава ги интегрирай в артистичния канон.

Вестник "Монд" предлага да разглеждаме пластмасовата тръба като автентичен музикален инструмент, като дори осигурява на онлайн читателите си линкове към вувузела творби, композирани от Педро Еспи-Санчис (Педро музикантът) - музиколог, музикант и испански учител, който живее в Кейптаун.

Вестник "Либерасион" миналата седмица включи термина в художествената си критика и заклейми шумните инструменти като "вувузели на съвременното изкуство".

За южнокорейците,

вувузелата създава сложни протоколни проблеми. Един корейски журналист със собствена рубрика изрази опасения, че пълната забрана ще бъде обидна за страната домакин. Но може би други "традиционни" инструменти ще се окажат заместители?

"Понякога, когато телевизиите покажат барабанчиците на стадиона, много искам да чуя звукът, който издават", написа журналистът и след това се опита да убеди читателите любезно: "Искрено се надявам, че нашите африкански приятели ще оставят тръбите и ще вземат други инструменти."

Ако този опит се окаже неуспешен, човек може да намери утеха в това, че първенството ще бъде закрито след три седмици.

Не знаем какво мислят обаче севернокорейците.

Въпреки, че официалната им новинарска агенция призна, че националният севернокорейски отбор наистина участва на Мондиала, няма никаква друга допълнителна информация, нито за вувузелите, нито относно слуховете, че някои играчи се опитали да напуснат отбора.

Подобна тайнственост липсва

във Великобритания,

където таблоидите обвиняват инструментите, че предизвикват загуба на слуха, подути устни и дори разкъсвания на дихателната тръба. Предвижда се и нещо по-лошо: британските супермаркети разпродават инструментите, поръчани са още десетки хиляди. Те се очакват да пристигнат точно навреме, за да съсипят английския футболен сезон следващата есен, вероятно завинаги.

Разбира се, нашествието на вувузелата няма да дойде от Южна Африка. За някои страни вувузелата не е проблем, а възможност. Вместо да вдигат шум, да се оплакват от шума или подобно на аржентинския вратар да обясняват грешките си с шума,

китайците

произвеждат като луди тези източници на шум.

Милиони вувузели вече бяха транспортирани от Чжъцзян и Гуандун за Южна Африка и други пътуват към останалата част от света.

Производителят на детски играчки "Гуанда" в Иу вече увеличи продукцията си до 20 хил. на ден, сочи един доклад, а собственичката заяви, че ще продължи да ги произвежда докато има търсене на пазара, което няма да изчезне, поне докато някой прояви добра воля да ги забрани.

Научете всичко за Световното първенство в РЮА на Sportni.bg/Worldcup2010.