С редномесечната работна заплата за 2013 г. е 808 лв. и се е повишила с 42 лв. спрямо 2012 г., или с 5,5%. Равнището на регистрирана безработица в страната средно за 2013 г. е 11,3%.
Това е записано в годишния отчет "Държавното обществено осигуряване през 2013 г.", публикуван от Националния осигурителен институт (НОИ).
Средната работна заплата през 2013 г. в обществения сектор е 839,75 лв., а в частния сектор 797,75 лв. Продължава тенденцията средната работна заплата в обществения сектор да превишава тази в частния сектор, като през 2013 г. превишението е с 5,3%.
От 1 януари 2013 г. се определи нов размер на минималната месечна работна заплата – 310 лв. Увеличението e с 20 лв., или 6,9 на сто в сравнение с предишния й размер – 290 лв.
През 2013 г. пенсиите продължават да са вторият по значимост източник на доходи за българските домакинства.
Те формират 25,5% от общия доход на домакинствата, докато през 2012 г. техният дял е 26,7%. Общо социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица) формират 28,5% от общия годишен доход на лице от домакинство през 2013 г., а през 2012 г. този дял е 30,1%.
През 2013 г. българските домакинства са изразходвали 4 466 лв. средно на лице, което е с 10,1% повече от 2012 г.
За храна са изразходвани 1 480 лв. средно на лице от домакинството. Относителният дял на разходите за храна от общия разход намалява от 33,4% през 2012 г. на 33,2% през 2013 г.
Равнището на регистрирана безработица в страната средно за 2013 г. е 11,3%. През 2013 г. средномесечният брой на безработните в страната е 371 380 лица. Основният поток от безработни в бюрата по труда е формиран от периодично освобождавани заети лица без процедура за масови уволнения, предимно от малки и средни предприятия.
Към 31 декември 2013 г. населението на България е 7 245 677 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз
В сравнение с 2012 г. населението на страната намалява с 38 875 души, или с 0,5%
Мъжете са 3 524 945 (48,6%), а жените – 3 720 732 (51,4%), т.е. на 1000 мъже се падат 1056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. С нарастване на възрастта броят и относителният дял на жените от общото население на страната се увеличава.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2013 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 417 667, или 19,6% от населението на страната.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 22,7%, а на мъжете - 16,3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2013 г. е 4 472 хил. души, или 61,7% от цялото население, като мъжете са 2 364 хил., а жените – 2 141 хил. Към края на 2013 г. в над трудоспособна възраст са 1 718 хил. души или 14,6% от населението на страната.
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2011-2013 г. е 74,5 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71 години, докато при жените е със 7 години по-висока – 78 години.
През 2013 г. БВП възлиза на 78,11 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 39,9 млрд. евро, като на човек се падат 5493 евро,
е записано още в отчета. БВП за 2013 г., получен като сума от тримесечните данни, нараства в реално изражение с 0,9% спрямо 2012 г.
Нетният износ имаше основен принос за растежа. Износът на стоки и услуги нарасна с 8,9%, докато вносът на стоки и услуги се увеличи с по-нисък темп от този на износа (с 5,7%) поради ограниченото вътрешно търсене. В условията на запазваща се несигурност в очакванията на икономическите агенти стопанската активност в страната остана потисната, като частното потребление и инвестициите в основни активи се понижиха в реално изражение спрямо предходната година.
Правителственото потребление имаше нисък положителен принос за нарастването през годината на БВП в реално изражение.
През 2013 г. инфлацията при потребителските цени се понижи съществено спрямо отчетената през 2012 г.
В периода август-декември тя беше отрицателна, като през последните няколко месеца на годината се прояви тенденция към постепенно забавяне на отрицателния темп. В края на 2013 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се сви с 0,9% на годишна база (2,8% инфлация в края на 2012 г.), а средногодишната инфлация се забави до 0,4% (2,4% през 2012 г.).
Динамиката на общата инфлация през годината отразяваше едновременното влияние на външни и вътрешни фактори. Основните фактори за забавянето в темпа на нарастване на цените през първата половина на 2013 г. и отчитането на дефлация през втората половина на годината са свързани с двете последователни намаления на регулираната цена на електроенергията за бита през март и август с общо 11,1%. Същевременно поевтиняването на храните и горивата на международните пазари в съчетание с поскъпването на еврото спрямо долара оказаха натиск за понижаване цените на хранителните продукти и транспортните горива у нас.
Вътрешната икономическа среда през 2013 г., характеризираща се със слабо търсене от страна на домакинствата и наличието на свободен производствен капацитет, както и несигурността относно развитието на международната конюнктура, намериха отражение в запазването на предпазливата политика на фирмите по отношение на разходите им за труд и инвестиции.
