С лед войните, след омразата, след нормализацията и икономическото сътрудничество, след прословутото френско-германско приятелство, дали не е настъпил моментът, в който взаимният интерес между Франция и Германия спада?
В действителност двете съседни страни вече не правят усилия да изучават езиците си и предпочитат да общуват по между си на английски.
В страната на Гьоте езикът на Молиер вече не е интересен и едва 17% от учениците учат френски, а 74% избират английския.
От години насам властите в двете страни по бреговете на Рейн бият тревога за езиковия дефицит между Франция и Германия и по време на всяка среща на високо равнище се обещават мерки за съживяване на езиковото обучение, но очевидно без резултат.
Това мнение споделя и Франк Баснер, директор на френско-германския институт в Лудвигсбург:
"Смятам, че Франция не се ползва вече с привилегията да е атрактивната страна, каквото беше през 60-те и 70-те години. Намирам, че глобално погледнато Франция загуби марковия си образ.
Ние, които работим за Европа във френско-германския контекст, сме много загрижени. Като хора от университетската общност, които се занимаваме с историята на нашите цивилизации трябва да кажа, че се очертава сериозен проблем, ако не успеем да запазим богатството на езиковите си традиции.
Няма да можем да се разбираме взаимно, защото няма да ни са ни достатъчни основните познания по английски, който използваме много често."
В Германия езиковото обучение спада към компетенциите на отделните провинции, а всяка една от тях си има свои интереси.
Трудно е да бъдат убедени 16 регионални министри на образованието в нуждата и ползата от изучаването на френски език.
В близката до френската граница провинция Саар например над 50% от учениците изучават френски, докато в Бавария процентът е едва 10.
Париж от своя страна също не дава добър пример и затваря културни институти и консулства в Германия.
Във Франция години наред в колежите немският език е бил издигнат на пиедестал. Много родители са избирали да записват децата си в класове с изучаване на немски, традиционно считани за по-добри от останалите.
През последните шест години обаче броят на учениците, изучаващи немски език, непрестанно намалява. Годишно 50 хил. ученици избират да учат немски. 91% от колежаните избират английския като първи чужд език, а едва 8-9% започват с немския.
Нещата не изглеждат по-различно дори когато става дума за избор на втори език - по-малко от 15% се спират на немския, който се възприема като труден.
Според някои специалисти Втората световна война продължава да е пречка за по-съвременно отношение към Германия.
В Париж Френско-германското бюро за младежта изразява съжаление за това тъжно състояние на нещата. Още повече, че немският се оказва и най-говореният език в ЕС, тъй като над 120 млн. души го използват.
Франция и Германия са двата най-големи търговски партньори, но въпреки това 50 хил. работни места в областта на търговията остават незаети, заради недостиг на французи говорещи свободно немски.
България е една от страните с най-силно застъпено обучение по чужди езици още в основното образование.
Английският, френският и немският традиционно се изучават в програмата на училищата у нас.
В последно време към тях се прибавят испанският и италианският, които много се харесват на тинейджърите. За най-престижен е смятан английският, сочат данните от анкета на група български социалингвисти.
За младите хора това е езикът на световната музика и комуникацията. За повечето българи английският се превръща в необходимост при намиране на добра работа, както и за развиване на по-добри компютърни умения.
Той остава най-популярният западен език и родителите най-често записват децата на английски още в детската градина.
Обучението по английски в повечето детски заведения се провежда от специализирани фирми като най-добре познатата е "Оксиния" .
Преподаватели са млади, много от тях все още студенти филолози, което скъсява дистанцията и улеснява контакта им с децата.
"Идеята на това обучение е по-скоро да се постигне мотивация на децата за учене на езика. На този етап няма учебници", казва Поликсения, една от преподавателките.
Децата научават думи и изрази в хода на играта и при празнуване на специфичните за чуждата култура празници.
Продължаването на обучението по езика среща сериозни проблеми в основното и средното училище, където има недостиг на квалифицирани преподаватели.
Проблемът е най-сериозен в малките селища, признават от МОН. Там се назначават неправоспособни учители по езиците - завършили само езикова гимназия или някакъв специализиран курс.
Повечето английски филолози предпочитат да бъдат преводачи или да работят в някоя чужда компания.
