Свалят монопола на Здравната каса до 2016 г.

И зцяло нов модел за финансиране и функциониране на здравната система предлагат управляващите в проекта на Национална здравна стратегия (2014-2020 г.), който бе одобрен от правителството и в четвъртък ще бъде обсъждан от ресорната комисия в парламента.

До 2016 г. трябва да бъде разработен и приет пакет от наредби и законови промени, с които да се осигури тотална промяна на здравноосигурителния модел.
Идеята е да отпадне монополът на здравната каса, да се свие гарантираният минимален пакет от здравни услуги и да се въведе възможност хората да избират допълнителен здравноосигурителен пакет, предлаган от частните застрахователни дружества, пише в. "Сега". Добрата новина е, че не се предвижда увеличаване на здравните вноски, тъй като според управляващите подобна тежест е непосилна за населението. За сметка на това ще се повишава събираемостта на вноските, включително и чрез по-големи плащания от страна на държавата за децата, учениците и пенсионерите. Решителна стъпка в реформата на кабинета "Орешарски" е и въвеждането на официално доплащане в болниците, които имат договор със здравната каса. В плана за действие към проекта на стратегия обаче няма изрично упоменат срок за въвеждането на тази мярка. Вероятно доплащането в болниците ще е част от пакета за промяна на здравноосигурителния модел.
Бюджетът на НЗОК ще бъде сериозно преструктуриран чрез намаляване на парите за лекарствата и болниците за сметка на извънболничната медицинска помощ. Здравната каса няма да е задължена да сключва договори с всички болници, те ще се избират след конкурс. Още през тази година ще бъде разработена Национална здравна карта за броя, вида и местоположението на болниците и леглата в тях. Ще бъде приет и списък със защитени болници, които няма да се закриват поради стратегическото им за системата значение. Освен промяна във финансирането реформата в болниците предвижда въвеждането на изцяло нова система за определяне на цените на медицинските дейности, в основата на която ще са принципите за покриване на разходите и социално приемлива "цена на труда" на лекарите. Ново за родното здравеопазване ще бъде и внедряването на софтуер, с който ще се регистрират и проследяват медицинските кадри, включително и тези, които заминават да работят в чужбина. Предвижда се и въвеждане на телемедицината, създаване на национален координационен център по спешна медицина в София и увеличаване на парите за сектора, включително и на заплатите.
Акредитацията на всички болници ще стане задължителна, заяви здравният министър Таня Андреева. Срокът за разработването на нова наредба е до 2016 г. Според Андреева акредитацията, каквато е сега - с пожелателен характер, е безсмислена. Акредитацията проверява абсолютно всичко по стандартите, на които трябва да отговаря едно лечебно заведение.
Част от идеите в проекта се обсъждат от години, без да се стига до консенсус за въвеждането им. Според председателя на здравната комисия в парламента д-р Нигяр Джафер сред важните точки в обсъждането на проекта са промяната на здравноосигурителния модел, реформата в спешната помощ и електронното здравеопазване. Дано това не е поредната стратегия, която да остане на хартия, коментира д-р Джафер.
За периода от 2014 до 2016 г. се предвижда за здравеопазване да бъдат отпускани годишно по 3.495 млрд. лв. - общо от национално и европейско финансиране. През 2017 г. - след края на сегашния мандат - общите средства за сектора ще бъдат 4.027 млрд. лв., а за 2018 г. са планирани 4.206 млрд. лв. Парите от държавния бюджет и публичните фондове плавно ще нарастват - от 3.439 млрд. лв. през 2014 до 3.792 млрд. лв. през 2018 г. /