"Капитал": Какво беше журналистика?

С лучаят "Коритаров" в съвпадение с обявяването на досиетата на агентите на бившата ДС сред журналистите в държавната телевизия всъщност повдига голямата тема.

Тя е за стандартите на българската журналистика въобще. (Изследователите на местната медийна действителност задължително трябва да гледат предаването по "Скат" ).

Журналистът и бивш агент Коритаров гостуваше на колегата си в този двоен смисъл Велизар Енчев (бивш щатен служител на ДС), а по телефона се включи трети колега "под прикритие" - Кеворк Кеворкян, доносник на Шесто. Разговорът между тримата казва твърде много и потриса не само заради обръщенията с агентури имена.)

Един от много големите проблеми на българските медии е, че ужасяващо често не е ясно кой всъщност говори от екрана на телевизиите и страниците на вестниците.

В много случаи под неубедителната маска на обществения интерес стои грозното лице на различни политически, бизнес интереси или обвързаности от стари времена.

Проблемът е, че всички тези зависимости остават "недекларирани" пред публиката и подменят интереса на техните читатели с лични цели на журналистите, редакторите или собствениците на медии.

Най-лошото е, че точно заради невидимите връзки и до момента десетина журналисти и политици са в състояние да зададат тема на деня и дори тема на месеца, макар тя да няма нищо общо с дневния ред на обществото. Затова е такова доверието към медиите, затова да си репортер не е престижно и затова качеството на журналистиката става жертва на негативната селекция на хора в професията.

И накрая още два факта, които не успяха да изплуват категорично в медийното отразяване на уволнението на Коритаров. Той не е искал комисиона за предлаганата сделка и няма запис - аудио или видео, на срещите му с Валентин Златев. Видно от резултата, това няма голямо значение.

Из статията "Двойно дъно. Виновен ли е Коритаров, или защо българският медиен маскарад пречи на всички" с автори главната редакторка и зам.-главният редактор на в. "Капитал"