М иналия четвъртък испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, застанал пред новия лунен пейзаж, изваян от бомбения атентат на мадридското летище, който сложи край на прeкратяването на огъня на ЕТА, обеща, че ще вложи още повече енергия, за да пресече насилието.
В същия ден, демонстрирайки същата решителност, британският премиер Тони Блеър се върна във дъждовната Великобритания, след като съкрати зимната си почивка в слънчева Флорида, за да се опита да избегне нова криза в преговорния процес в Северна Ирландия.
Самоотвержеността и на двамата премиери е забележителна. Но може ли терористите да бъдат обуздани?
Точно преди бомбения атентат на летището в Мадрид ЕТА обеща, че ще спазва прекратяването на огъня. Ако на ЕТА не може да се вярва за водене на честни преговори, тогава какви надежди има за успех на какъвто и да било мирен процес?
Анализатори като Алан Дерховиц от Харвардския университет твърдят, че всички преговори с терористи са обречени на провал. Но тези скептици грешат.
Преговорите никога не трябва да бъдат бъркани с успокояването на страстите и не само европейците допускат подобна грешка. Израелците, които по принцип не са никак снизходителни към терористите, в крайна сметка седнаха на масата на преговорите с Организацията за освобождение на Палестина, за да договорят мирните споразумения от Осло.
А в Ирак американците отчаяно искат иракското правителство в Багдад да даде на политическите представители на сунитските бунтовници роля в политическия процес. Всички те признават, че понякога да преговаряш е може би по-умно, отколкото да се биеш.
В действителност преговорите могат сами по себе си да сложат край на насилието, защото колкото повече хората говорят, толкова по-малко вероятно е те да използват насилие.
Северна Ирландия е добър пример. В 30-те години, предшествали мирното споразумение от 1998, там годишно жертви на насилието ставаха приблизително 80 души. Последната година жертвите бяха едва четири - доказателство, че преговорите между двете страни спасиха човешки живот.
И въпреки, че там се очертават още политически кризи, чувството за нормален живот и осезаемите признаци на икономическия просперитет, породен от мирния процес, правят почти невъзможно връщането към дните на безкрайното верско насилие.
Моите собствени наблюдения показват, че нито един мирен процес няма да има успех, ако не бъдат изпълнени най-малко три условия.
Терористите трябва да бъдат поставени на ясно дефинирана територия, където биха могли да се интегрират в демократичния процес.
Те трябва да запазят добрата вътрешна дисциплина, така че да намалят опасността от непримирими отцепнически фракции.
И най-важното: трябва ясно да се разбере, че почти няма какво да се спечели от продължаване на терористичната кампания.
Поради всички тези причини перспективите за преговори с Ал Каида са доста слаби. Ал Каида е транснационална мрежа с глобални амбиции. Няма единна географска територия, където нейните цели могат да бъдат постигнати по пътя на консултациите.
Въпреки че Осама бин Ладен предложи прекратяване на огъня на САЩ и Европа, малко вероятно е неговите водачи на място, като например приемниците на Абу Мусаб аз Заркауи в Ирак, да се сметнат за обвързани с подобно предложение. А и няма никаква индикация, че Ал Каида преосмисля позицията си към употребата на насилие.
Напротив, ако неотдавнашните послания на Бин Ладен са нещо, което не може да бъде пренебрегнато, лидерът на Ал Каида ясно дава да се разбере, че той е победител. При подобни условия преговорите просто биха дали на терористите политическа легитимност и биха накарали преговарящите правителства да изглеждат глупави.
Неволното последствие от "търговската марка" на тероризма на Ал Каида беше да втвърди мнението на западните общества срещу всички форми на тероризъм.
Неотдавна взех интервю от бивш лидер на ИРА и го попитах какво въздействие са имали събитията от 11 септември 2001 г. върху конфликта в Северна Ирландия. Той се замисли, подбра внимателно думите си и каза: "След 11 септември човек просто не можеше повече да направи подобни неща".
В случая с ЕТА подобна констатация беше направена след атентатите 11 март 2004 г. в Мадрид, когато организацията прие правителственото предложение да започне диалог. Това беше от полза за миротворческите усилия, въпреки неотдавнашните пречки.
Диалогът с ЕТА беше прекратен и е малко вероятно преговорите да бъдат подновени в близко бъдеще. Подобно на случилото се в Северна Ирландия, испанското правителство трябва да даде ясно да се разбере, че насилието е
неприемливо и няма да донесе политическа изгода. Да отхвърлиш преговорите като цяло би било глупаво и непочтено. Сега е ред на ЕТА да покаже, че желанието й за намиране на решение по пътя на преговорите е искрено.
