В забързания ритъм на ежедневието, оплетени в паяжината на икономическата криза от една страна и притиснати от личните си проблеми, от друга, ние сякаш забравяме за проблемите на околната среда. Години наред отговаряме на тревожните сигнали, които природата ни изпраща с апатия и мълчание, проявявайки скептицизъм тогава, когато чуем думите „Бъдещето на Земята е в нашите ръце".
Цялата история на човечеството е свързана с природата. Още от времето, когато хората са живели в пещери и са се прехранвали с лов и дребно земеделие, до съвременния свят, известен с това, че принадлежи към така наречена технологична епоха в развитието на човечеството. За съжаление обаче, напоследък контактът на човека с природата е силно закърнял. Може би и това е основната причина той да проявява безотговорност към нея. В същото време, човешкият вид счита себе си за единственото разумно същество на планетата. Но рационалността на човешкото мислене изглежда е насочена по-скоро към разрешаване на собствените си проблеми и осъществяване на егоистичните си стремежи, от колкото към спасяването на околната среда. Аз не бих си позволил да нарека такъв тип поведение разумно.
Природата дълго е била в състояние на екологично равновесие, разбира се, преди човека да започне да ѝ оказва влияние. Антропогенната дейност силно е променила околната среда и продължава да я променя, оставяйки след себе си редица дълбоки и труднолечими рани, сред които замърсяването на биосферите, изчезването на животински и растителни видове, незаконната сеч и не на последно място - продуктите на генното инженерство, нашумяли напоследък под името генетично модифицирани организми. Човешката дейност е целесъобразна и съзнателна (та нали човекът е разумно същество!), така, че последствията от нея са ясни още преди тя да бъде осъществена. От нас самите зависи дали и как можем да предотвратим (или поне да смекчим) последиците за околната среда от нея. Дълго време човекът е взимал от природата това, от което е имал нужда. Сега е време да ѝ се отплати, като трансформира индустрията, образованието, здравеопазването, транспорта и останалите си сфери на дейност в така наречения „зелен тип" икономика. Това е единствения начин да скъсаме връзките с безотговорността, незаинтересоваността и ековандализма и да се насочим към природосъобразен начин на живот.
Съдейки по действията на различни световни лидери и организации стигам до заключението, че човекът все още не е достатъчно зрял, за да се справи с проблемите, които самият той създава. На фона на икономическия просперитет и персоналните интереси, уви, решаването на проблемите на околната среда остава на заден план. Дискутират се проблеми с временен характер, касаещи предимно настоящето и близкото бъдеще. Погледът на човешкото око не успява да прекрачи тази граница, която макар и да изглежда твърде далечна, е доста близка, и да надникне в далечината. Там ни очакват значителни, неприятни и болезнени промени, твърдят различни учени в прогнозите си. Очаква се двеста милиона души да бъдат принудени да имигрират вследствие на климатичните промени, а над един милиард души да бъдат обречени да гладуват. Наистина мрачни прогнози, но трогват ли те хората, съдейки по начина, по който продължават да живеят?
Истината е, че бъдещето на Земята е в нашите ръце. Ние не сме господари на природата, но сякаш се държим като такива. Смятаме се за съвършени, недосегаеми, изтощаваме планетата, харчим безразборно ресурсите, които черпим от нея, замърсяваме всичко, което е разположено под, върху повърхността ѝ и над нея. Но не всички хора сме такива. Аз също не съм. Възрастта ми не ми го позволява, защото безотговорността и непознаването на проблемите на нашия дом - Земята - са присъщи на децата, и то не защото те желаят да бъдат такива, а защото все още са твърде малки, за да го проумеят. Съзнавам, че всяка стока, която купувам и използвам за задоволяване на потребностите си има своя въглероден отпечатък. Съзнавам, че транспорта и електроенергията, които ползвам са резултат от човешка дейност, която има пагубен ефект върху природата. Съзнавам, че макар и да не искам, и аз имам пръст в замърсяването на околната среда, но съзнавам и най-важното: това, че имам силата да променя нещата и това е нещото, което всеки ден, всеки час и всяка минута ме амбицира да се боря.
С удоволствие участвам в инициативи по почистване на междублокови пространства, залесяване, опитвам се да събирам отпадъците си разделно или поне да ги изхвърлям в предназначените за целта места, стремя се да се възползвам от това, което природата ми дава, без да участвам в процеса на нейната безмилостна експлоатаци. В качеството си на председател на клуб „Екология" в моето училище се чувствам призван да се боря за опазването на околната среда. Мога да кажа, че светлина в тунела има, защото виждам, че хората вече започват да осъзнават не само мястото си в природата, но и отговорностите, които то носи със себе си.
Опазването на околната среда не е персонален, а колективен дълг на цялото човечество. Природата ни е дала всичко, а ние сякаш я пренебрегваме. Северноамериканските индианци с право казвали „Ние не сме наследили земята от предците си, а само сме я взели назаем от децата си". Ето защо нашето отношение към нея трябва да се промени, и то скоро, за да има какво да предадем на идните поколения. Може би написаното от мен звучи песимистично, но какво друго ми оставаше да напиша, наблюдавайки как човека за секунди разрушава това, което природата е градила милиони години. Надявам се да успеем да съхраним неповторимото природно богатство и да го опазим от вредите, които човечеството му нанася, защото бъдещето на Земята е в нашите ръце. Нека не позволяваме думата „бъдеще" да изгуби своя смисъл!
