С аймън Боас, който написа откровен разказ за живота си с рака, почина на 15 юли на 47-годишна възраст. В неотдавнашно интервю за Би Би Си бившият хуманитарен работник заяви пред репортер: „Болката ми е под контрол и съм ужасно щастлив - звучи странно да го кажа, но съм толкова щастлив, колкото никога през живота си.“
(Във видеото може да научите повече за: Тайната на норвежкото щастие)
"Може да изглежда странно, че човек може да бъде щастлив, когато краят му наближава, но опитът ми като клиничен психолог, работещ с хора в края на живота им, показва, че това не е толкова необичайно", казва Боас.
Съществуват доста изследвания, които показват, че страхът от смъртта е в несъзнателния център на човешкото съществуване. Уилям Джеймс, американски философ, нарича съзнанието, че трябва да умрем, „червей в основата“ на човешкото състояние.
Проучване в Psychological Science обаче показва, че хората, които са близо до смъртта, използват по-позитивен език, за да опишат преживяванията си, отколкото тези, които просто си представят смъртта. Това предполага, че преживяването на смъртта е по-приятно или поне по-малко неприятно, отколкото си го представяме.
В интервюто за BBC Боас споделя някои от прозренията, които са му помогнали да приеме положението си. Той споменава значението на това да се радваме на живота и да даваме приоритет на значимите преживявания, като предполага, че признаването на смъртта може да повиши признателността ни към живота.
Въпреки болката и трудностите, Боас изглеждаше весел, надявайки се, че отношението му ще подкрепи съпругата и родителите му в предстоящите трудни моменти.
Думите на Боас повтарят тези на римския философ Сенека, който съветва: „Да живеем достатъчно дълго не зависи нито от годините, нито от дните ни, а от ума ни.“
Един по-нов мислител, който изразява подобни чувства, е психиатърът Виктор Франкъл, който след като преживява Аушвиц, написва книгата „Човекът търси смисъл“ (1946 г.), в която поставя основите на една форма на екзистенциална психотерапия, насочена към откриването на смисъла във всякакви обстоятелства. Най-новата ѝ адаптация е ориентираната към смисъла психотерапия, която предлага на хората с рак начин да подобрят усещането си за смисъл.
Как се свързват щастието и смисълът
В две скорошни проучвания, публикувани в списанията Palliative and Supportive Care и American Journal of Hospice and Palliative Care, хората, които се приближават към смъртта, са попитани какво представлява щастието за тях. Общите теми и в двете проучвания са социалните връзки, наслаждаването на прости удоволствия, като например пребиваването сред природата, позитивното мислене и общата промяна на фокуса от търсене на удоволствие към намиране на смисъл и удовлетворение с напредването на болестта.
Проучването:
В работата си като клиничен психолог понякога срещам хора, които имат - или в крайна сметка стигат - до подобен възглед за живота като Боас. Особено се сещам за един човек - нека го наречем Йохан.
Когато за първи път срещнах Йохан, той дойде в клиниката сам, с леко куцане. Поговорихме си за живота, за интересите, връзките и смисъла. Йохан изглеждаше ясен, ясен и изразителен.
Втория път той дойде с патерици. Единият му крак беше започнал да изостава и той не можеше да се довери на равновесието си. Каза, че е разочароващо да губи контрол над крака си, но все още се надява да обиколи Монблан с велосипед.
Когато го попитах какви са опасенията му, той се разплака. Той каза: „Че няма да мога да отпразнувам рождения си ден следващия месец.“ Седяхме тихо известно време и разглеждахме ситуацията. Не самият момент на смъртта му тежеше най-много, а всички неща, които нямаше да може да прави отново.
Йохан пристигна на третата ни среща, подкрепян от един приятел, като вече не можеше да стиска патериците. Той ми каза, че е гледал видеа, на които е карал колело с приятелите си. Беше стигнал до заключението, че може да гледа в YouTube видеоклипове на други хора, които карат колело около Монблан. Дори си беше поръчал нов, скъп планински велосипед. „Отдавна исках да го купя, но бях стиснат“, каза той. „Може би няма да мога да го карам, но си помислих, че ще е готино да го имам във всекидневната“.
При четвъртото посещение той пристига в инвалидна количка. Оказа се, че това е последната ни среща. Велосипедът беше пристигнал; той го беше поставил до дивана. Имаше още едно нещо, което искаше да направи.
„Ако по някакво чудо успея да изляза жив оттук, бих искал да работя като доброволец в службите за домашни грижи - една или две смени седмично. Работят много и понякога е лудост, но имат такъв невероятен принос. Без тях нямаше да мога да се измъкна от апартамента“, каза Йохан.
Опитът ми с пациенти с животозастрашаващо заболяване показва, че е възможно да изпитваш щастие заедно с тъга и други привидно противоречиви емоции. В рамките на един ден пациентите могат да изпитват благодарност, разкаяние, копнеж, гняв, вина и облекчение - понякога всичко това наведнъж. Изправянето пред границите на съществуването може да добави перспектива и да помогне на човек да оцени живота повече от всякога.
*Снимката е илюстративна!
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
