М оже би не знаете името на Розалинд Франклин, но не може да се отрече, че тя е била изключително важна фигура в света на науката. Работата на Франклин ни помогна да разберем как е структурирана ДНК. Тя също така е от съществено значение за разбирането на РНК, вирусите, графита и въглищата, пише Sky History.
Работата ѝ в областта на ДНК често се смята за силно подценена и тя си спечелва различни прякори, като например „Тъмната дама на ДНК“.
Ранният живот на Розалинд Франклин
Розалинд Елис Франклин е родена в Лондон на 25 юли 1920 г. Тя е родена във влиятелно, заможно и прогресивно британско еврейско семейство, което живее в Нотинг Хил.
Whilst Rosalind Franklin’s achievements were ground-breaking at the time, her discovery has led to scientific breakthroughs since and many of King’s research projects would not exist without 'Photo 51'. Read more about her remarkable work: https://t.co/zeKPznin5f #Franklin100 pic.twitter.com/7a1ng43wVz
— King's College London (@KingsCollegeLon) July 22, 2020
Франклин проявява невероятен интелект още от ранна възраст, с особено впечатляващи способности към математиката и науката. Единственият предмет, по който Франклин не е била добра, е музиката.
През 1938 г., когато е на 18 години, Франклин учи химия в колежа „Нюнам“ в Кеймбридж. Това е впечатляващо постижение само по себе си, но то е още по-впечатляващо, когато се вземат предвид бариерите, с които жените са се сблъсквали, когато е ставало дума за изучаване на научни теми.
Подобно на ученическите си години, Розалинд се развива успешно и в университета. През 1941 г. тя се дипломира в колежа „Нейнъм“ със степен по природни науки. След това тя се записва в Университета в Кеймбридж и защитава докторат по физикохимия.
Работата на Розалинд Франклин
През 1942 г., когато работи върху докторската си дисертация, Франклин започва да изследва въглерода и въглищата. Тя прави това чрез изследователска позиция в Британската асоциация за изследване на използването на въглищата. С работата си тя прави значителен принос в тази област. Това включва предоставяне на прозрения, които ще помогнат за разработването на газови маски по време на войната и ще окажат влияние върху бъдещите нанотехнологии. През 1945 г. получава докторската си степен.
Rosalind Franklin was born #OTD in 1920. Many say she should have been awarded a Nobel Prize as her experimental data provided important evidence that led to the solving of DNA structure. However she died two years before Watson, Crick and Wilkins were nominated for the prize. pic.twitter.com/ikRvrA4d3g
— The Nobel Prize (@NobelPrize) July 25, 2019
През 1947 г. Франклин става постдокторант и работи в Централната лаборатория на държавните химически служби в Париж. Там започва решаващата си работа като рентгенов кристалограф.
През 1951 г. Розалинд се завръща в Лондон, където постъпва в Кралския колеж и става научен сътрудник. Именно тук тя прави важни открития по отношение на свойствата на ДНК.
Снимка 51
Най-известна е работата на Франклин в областта на рентгеновата дифракция, която води до откриването на двойната спирална структура на ДНК. Докато използва рентгенова кристалография, Розалинд и работещият под нейно ръководство студент Реймънд Гослинг заснемат изображението, което по-късно става известно като снимка 51. Това изображение показва спиралната структура на ДНК с пълна яснота, което води до революционното откритие.
Rosalind Franklin died, never knowing she'd helped unlock one of science's greatest mysteries.
— Genius Thinking (@GeniusGTX) March 3, 2025
But her rigorous methods, brilliant mind, and dedication to truth exemplify what genius really means.
Occasionally, the greatest achievements of their time go unrecognized. pic.twitter.com/pQWzEStM3e
Снимка 51 е показана на биофизика Морис Уилкинс от Гослинг без знанието на Розалинд. След това Уилкинс показва снимката на Джеймс Уотсън и Франсис Крик, които са ключови фигури в молекулярната биология.
Двамата - заедно с Уилкинс - получават Нобелова награда за физиология или медицина през 1962 г. Това се дължи на техния модел на двойната спирала на ДНК. Този модел обаче не би бил възможен без снимката, която Франклин е направил.
Франклин не получава същото признание за своя принос, тъй като за съжаление умира четири години по-рано. По онова време Нобеловият комитет има определени правила относно посмъртните номинации, поради което Франклин не е имала право на това.
Пропускането на името на Франклин се смята за огромен пропуск в историята на научните открития. Въпреки ключовото си участие (той е направил снимката), Гослинг също не е зачетен.
Смъртта и наследството на Розалинда
Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 г. от рак на яйчниците само на 37-годишна възраст. Смъртта ѝ води до изключване на името ѝ от Нобеловата награда за откритие, което не би било възможно без нея.
Въпреки това Франклин не е забравена през десетилетията след смъртта ѝ. Тя е удостоена с различни посмъртни награди и е получила много признания.
Розалинд Франклин се помни днес като блестящ учен, чиито открития променят начина, по който разбираме ДНК, въпреки че не винаги са били оценявани по време на живота ѝ. Тя е наистина забележителна жена, чийто интелект и новаторство водят до изключително важно откритие за човечеството.
