М анията на Америка по вещиците е по-стара от самата страна. Първоначално се кореняла в страха, подхранван от обвиненията в магьосничество, включително тези, които довели до изпитанията на вещиците в Салем. Отвъд съдебната зала вещиците присъстват постоянно в американската култура през народни легенди и местни предания, приказки, традицията за Хелоуин и в крайна сметка телевизията и филмите.
С течение на времето в американската популярна култура се оформи уникален архетипен модел на вещицата, който включва атрибути като островърха шапка, метла, черна котка и не се е променил много, откакто хората започнаха да се обличат като вещици за Хелоуин преди повече от век.
Но е дошъл този специфичен образ? Подобно на самите вещици, произходът, историята и костюмите им са сложни.
Черна, островърха шапка
#FolkloreSunday @SundayFolklore; American Puritans believed the Quakers were magic practitioners who worshipped the devil. The classic witch hat was associated with Quakers for that reason. Ironically, this pointed hat was not part of Quaker attire. pic.twitter.com/UFukQvggX7
— shanna writes (@shannawrites1) October 23, 2022
Най-разпознаваемата част от костюма на вещицата е черна, конусовидна шапка със заострен връх. Като всяка друга част от вещерското облекло и шапката вероятно произлиза от множество други култури и епохи.
Някои свързват произхода на шапките на вещиците със стила на жените квакерки. През по-голямата част от XVII-ти век жените от всички социални класи носели високи, черни, вълнени филцови шапки, което Аби Кокс, историк по облеклото, казва, че е било част от модата по онова време. Широкополите, черни, конусовидни шапки достигнали връх в своята популярността в средата на XVII-ти век, когато в Англия била основана нова християнска деноминация, известна като Религиозното общество на приятелите или квакерите.
Вярванията на квакерите се смятали за радикални по онова време - особено идеята, че жените и мъжете са духовно равни и че на жените е разрешено да бъдат проповедници. Тъй като на тях се гледало като на аутсайдери и техните възгледи и практики се смятали за заплаха за Британската монархия и англиканската църква, квакерите били преследвани и хвърляни в затвора, а жените квакери били обвинявани в магьосничество.
В книгата си от 1901 г. „Квакер: Проучване на костюма“ (The Quaker: A Study in Costume), историкът Амелия Мот Гумере - самата тя практикуваща квакерка - отбелязва, че „жените-проповедници“ от XVII-ти век, които били „преследвани заради обвинения в магьосничество“, носели островърхи шапки, престилки и високи обувки с токчета.
Във времена, когато жените извън монархията рядко попадали в полезрението на обществеността - и следователно, рядко били представяни в илюстрации на книги и други произведения на изкуството - този образ на жените квакери и дрехите, които носели се запазил.
„Почти всички най-ранни данни за жените квакери, които проповядвали, ги представят с този вид шапка“, пише тя.
„Невъзможно е при разглеждането, на която и да е от тези илюстрации да избегнем натрапчивата идея, че това несъмнено е шапката на типичната вещица от нашето детство.“
Друго обяснение за произхода на вещерските шапки някои изследователи намират в носените от еврейските мъже подобни шапки в някои региони на средновековна Европа. Отначало те го правели доброволно, но това се променило след 1215 г., когато евреите в някои части на континента били принудени да носят „Judenhut“ след папски указ, изискващ от тях да носят идентифициращ елемент в облеклото, когато се появяват на публични места. Евреите били изобразявани с тези конусовидни шапки в средновековното изкуство на континентална Европа поне до 16 век.
Черна рокля
#ResidentEvil | Resident Evil Village (PC)
— Béatrice Volle (@Yggdrazilla) October 31, 2021
- Captured via camera tools by @FransBouma:https://t.co/C9XwNEfNH2
- Mods (witch hat, makeup, black dress) by @Apzurv:https://t.co/dfAGK0RIje
Happy Halloween! 🎃 pic.twitter.com/ZnT5KPHqWO
Въпреки че добрата вещица Глинда от „Магьосникът от Оз“ и сестрите Сандерсън във „Хокус Покус“ имаха цветни гардероби, стандартният вещерски костюм обикновено се състои от черна рокля, наметало или халат.
„Исторически погледнато, жените лечителки и други, които по-късно ще бъдат наричани вещици, носили това, което и всички останали в тяхната общност - домашно изработени дрехи, които били направени така, че да бъдат функционални“, казва Катрин Уокър, асистент професор по английски език, специализирал в историята на магията и културата от XVI-ти и XVII-ти век в Университета на Невада, Лас Вегас.
„В средновековния период, а и след това този вид дрехи включвали наметала или качулки. Така че е много вероятно, поне по отношение на облеклото, вещиците да не са се различавали визуално от своите съседи."
Не отнело много време обаче тези, някога съвсем обичайни дрехи да започнат да бъдат свързвани с вещиците. „Идеята за черната рокля по-специално, вероятно е дошла от асоциирането на черния цвят с дявола и „черната магия“ през Ренесанса“, обяснява Уокър.
Гърбав нос
Подобно на начина, по който черните конусовидни шапки незабавно ни карат да си мислим за вещици, така и изпъкналите заострени и криви носове били използвани, за да предадат идеята, че вещицата трябва да бъде разглеждана като „зла“ или „ нечестива“. Тази визуална представа била изградена много преди Маргарет Хамилтън да си сложи гумена протеза на носа и брадичката, за да изиграе Злата вещица от Запада във филмовата версия на „Магьосникът от Оз“ от 1939 г.
„В средновековна Европа и вещиците, и евреите били разглеждани като заплахи за „доброто“ християнско общество и съществуващата структура на властта и следователно били преследвани, когато се е появяла възможност“, казва Ви. „Имало известно припокриване в образите на евреите и вещиците, защото имало много физически характеристики, свързани с вещиците, които били стереотипи, свързвани с евреите, преди, по време и след Средновековието.“
Такъв бил случаят с „орловите“ носове, които били използвани за изобразяване както на евреите, така и на вещиците, обясни Ви.
„Този вид нос, за който се смятало, че е средиземноморска черта, бил нещо, което се използвало, за да обозначи различията между евреите, живеещи в Западна или Източна Европа, и техните нееврейски съседи“, каза тя.
Когато вещици, евреи и други групи, като ромите, били изобразявани с тези носове, това далеч не било неутрално или обективно представяне. „Огромно количество антисемитски образи се характеризират с преувеличени орлови носове, използвани като визуален идентификатор за евреите. По този начин ги свързвали с грозотата, алчността и всякакви други неприятни и нежелани характеристики“, допълни Ви. „В западноевропейските стандарти за красота изпъкналите или извити носове отдавна се смятат за „грозни“ в най-добрия случай.“
Зелена кожа
В допълнение към дългите, заострени носове, друг белег за разпознаване на вещиците е зелената кожа. „Зеленото е другият цвят, който исторически бил свързван с Дявола и различни форми на злото“, каза Уокър. „Но асоциацията между зелена кожа и вещица всъщност не се появила до излизането филма от 1939 г., Магьосникът от Оз.“
В книгата на Л. Франк Баум „Вълшебникът от Оз“, публикувана през септември 1900 г., илюстрациите на Злата вещица от запад са черно-бели и цветът на кожата й не се споменава.
Въпреки това, когато от Метро–Голдуин–Майер решили да заснемат „Магьосникът от Оз“ в Technicolor, ръководителите на студиото насърчили сценографите, гримьорите и дизайнерите на костюми да използват възможно най-много цвят - не само за да се възползват от технологията, но и за да се засили разликата между тонираните в сепия сцени в Канзас и силно наситената земя на Оз. Така Злата вещица от запад се сдобила със зелена кожа.
Преди филма от 1939 г. повечето вещици от поп културата имали бледа кожа, въпреки че някои, свързани с Хелоуин - включително тези, представяни на пощенски картички и декорации за празника - били изобразявани с червени, оранжеви или жълти лица.
Набръчкано лице
Според текстове от XV-ти и XVI-ти век технически всеки можел да бъде въвлечен в магьосничество, но повечето били жени, тъй като се смятали за много по-впечатлителни и следователно по-податливи на влиянието на дявола от мъжете. Вярвало се, че това е особено вярно за по-възрастните жени, които намирали за особено уязвими към демонични атаки.
„Разбира се, вярно е, че вещиците били на различни възрасти, но в крайна сметка стереотипът за старата вещица, която имала брадавици и бръчки, се е развила и запазила във времето“, казва Уокър, отбелязвайки, че това може да се проследи и в изкуството - „Вещицата“ на Албрехт Дюрер, гравюра от около 1500 г.
Един от, може би най-влиятелните, образи на вещица като по-възрастна жена, се появил в анимационния филм на Дисни от 1937 г., „Снежанка и седемте джуджета“, когато злата кралица се превърнала в белокоса старица с изпъкнали очи, липсващи зъби и дълъг, извит нос с огромна брадавица.
Брадавици
Според Уокър идеята, че вещиците имат брадавици и други белези по телата си, произлиза от концепцията за „белега на вещицата“ или мястото върху тялото на вещицата, от което хранела демонът, който я контролирал: вероятно котка, жаба или друг малък домашен любимец. „В скандалния [1487] наръчник за това как да бъдат идентифицирани вещиците, озаглавен Malleus Maleficarum, авторите уточняват, че тялото на заподозряната вещица трябва да бъде прегледано, за да се намери някакъв необичаен белег, който след това може да послужи като „доказателство за дейността й“, казва тя.
Подобно на зелената кожа, това е още един пример за това как филмовата версия на „Магьосникът от Оз“ от 1939 г. затвърдил стереотипния образ на вещица - с протезната брадичка на Хамилтън била вградена брадавица, с поникнали от нея големи косми.
Котелът
„По време на Ренесанса големите тенджери за готвене, които висели над огъня, известни като котли, били използвани за готвене на ястия и приготвяне на домашни лекарства“, каза Уокър. „Но съдът придобил зловещи конотации в изкуството и литературата от периода, когато вещиците използвали казани, за да забъркват отрови“, обяси тя.
„Странните сестри в „Макбет“ на Шекспир вероятно доста са помогнали за популяризирането на асоциацията между вещица и котел."
До началото на XX-ти век котлите се превърнали в ключови атрибути за Хелоуин, използвани както като част от костюмите на вещиците така, както и празничната украса.
