Л ипсата на средства не пречи на племенните общности да са също толкова щастливи, колкото хората в най-богатите и развити страни. До този извод стига ново научно изследване, като по този начин се доказва, че „щастието не се купува“.
Изследователите, които са интервюирали 2 966 души в 19 общности на коренното население и местни общности по целия свят, са установили, че те са средно толкова щастливи, ако не и по-щастливи, колкото средния човек в западните страни с високи доходи, съобщи „Гардиън“.
"Изненадващо, много от населението с много ниски парични доходи отчита много високи средни нива на удовлетвореност от живота, като резултатите са сходни с тези в богатите страни", казва Ерик Галбрейт, водещ автор на изследването, което е публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
"Надявам се, че като научим повече за това какво прави живота удовлетворителен в тези различни общности, това може да помогне на много други да водят по-удовлетворителен живот, като същевременно се справят с кризата на устойчивото развитие", каза Галбрейт.
Проучването, проведено от Института за екологични науки и технологии към Автономния университет на Барселона (ICTA-UAB), установи, че хората в 19-те изолирани общности са получили средна оценка на удовлетвореността от живота от 6,8 от 10, "въпреки че в повечето от тях годишният паричен доход се оценява на по-малко от 1000 щатски долара на човек".
Това е приблизително същото като средната оценка на удовлетвореността от живота от 6,7 за всички страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Галбрейт заяви, че четири от малките общности отчитат средни оценки на щастието от над 8, което е по-високо от това, което се установява във Финландия, най-високо оценената страна в изследването на ОИСР, със средна оценка от 7,9.
Тези четири общности са Колла Атакаменя в Аржентина (8,0); Паи Тавитера/Гуарани в Парагвай (8,2); Риберинхос в Бразилия (8,4) и фермерите в Западните планини на Гватемала (8,6). В Западните планини 30 от 70-те интервюирани дават отговор 10/10, когато са запитани за удовлетвореността си от живота.
Средната стойност на активите на глава от населението в общността на Западните планини е 560 щатски долара. За сравнение, средната стойност на глава от населението във Великобритания е 382 000 долара.
В доклада на ICTA-UAB се казва, че неговите констатации са "добра новина за устойчивото развитие и човешкото щастие, тъй като предоставят убедителни доказателства, че за постигането на високи нива на субективно благосъстояние не е необходим твърде голям икономически растеж".
"Често наблюдаваната силна връзка между доходите и удовлетвореността от живота не е универсална и доказва, че богатството, генерирано от индустриалните икономики, не е фундаментално необходимо, за да живеят хората щастливо", каза Виктория Рейес-Гарсия, изследовател в ICTA-UAB и главен автор на проучването.
