З а какво съжаляват най-много умиращите на смъртния им одър, разкриват най-добре болногледачите им. Те призовават да направите всичко, което желаете сега и да не отлагате повече. Най-често срещаното нещо, за което се обвиняват умиращите е, че не са направили нещо за себе си и са чакали "идеалния момент".
30-годишната Хадли Влахос работи от осем години като домашен болногледач и разказа за някои от последните мисли, които пациентите ѝ са споделяли. Един от пациентите мъдро ѝ казал: "Не можеш да го вземеш със себе си, когато си отидеш", когато говорел за материални предмети.
Друг пък казал: "Престанете да чакате идеалния момент, започнете сега." Един от пациентите ѝ казал на Хадли, че би искал да "казва на хората колко много ги обича" и "да прекарва по-малко време на работа и повече време със семейството".
Хадли от Ню Орлиънс, Луизиана, също така е била посъветвана от неин пациент да "прави нещата за себе си, а не за другите".
Тя споделя: "Много хора са ми казвали, че бързо ще се сбогуват с някого и тогавашният им съпруг внезапно умира. Или пък това е бил последният път, когато са разговаряли с приятели или роднини.
"Те казват, че им се иска да бяха казали на хората колко много ги обичат. Аз прилагам това в живота си така: мога да изпратя SMS на приятел, когото не съм виждал от години, и да му кажа, че все още означава много за мен, и изпращам такива съобщения многократно през седмицата."
"Всеки един човек може да те научи на нещо. Те са изживели целия този живот. Могат да те научат на толкова много неща", споделя още тя.
"Имам малки деца и в много случаи те засилват усещането ни колко бързо минава времето. Това е такова добро напомняне, което винаги е отрезвяващо."
Хадли си спомня първия път, когато един от пациентите ѝ казал да не дава приоритет на материалните блага, а да се съсредоточи върху настоящето. "Спомням си, че напусках това огромно имение, а тя беше в болничното си легло и осъзнаваше, че не можеш да вземеш нещата със себе си, когато си тръгваш", казва тя.
"Напуснах дома ѝ, за да отида в друга къща, където стените се рушаха, а тя беше в същото болнично легло, но единственото, което имаше значение в крайна сметка, бяха хората наоколо, които се грижеха за нея. И двамата ми пациенти умираха, без значение какво беше паричното им положение.
"В същото време имах много пациенти, които бяха на 50 и 60 години и бяха работили през целия си живот, а дори не бяха успели да се пенсионират. Говорих със съпруга си и казах, че е важно да се мисли за пенсиониране, но че сегашния момент е също толкова важен".
Друг пациент съжалява, че не е отделил време по-рано в живота си, за да продължи кариерата си като лекар. При посещението си той казал на Хадли да "спре да чака този идеален момент, а да започне сега".
"Това беше от пациент, който е искал да стане лекар, но така и не го е направил заради времето, което би му отнело", обяснява тя.
"Той погледна назад и си помисли, че осем години са твърде много, но после осъзна, че осем години минават независимо от това. В продължение на много години възприемах тези истории и ги прилагах в собствения си живот.
"Ето защо обичам социалните медии, защото посланията на тези пациенти достигат до много хора".
Хадли се обръща към приятелите си, които не е виждала и с които не е разговаряла от известно време, за да им напомни, че те все още означават много за нея. Следващото съжаление, което Хадли научи, дойде от жена, която цял живот се е опитвала да впечатли другите. Тя казала на Хадли да "прави нещата за себе си, а не за другите".
"Тази жена винаги се интересуваше от това какво мислят приятелите ѝ и в края на живота си беше единствената жива и осъзна, че не е правила това, което е искала да прави", спомня си Хадли.
"Попитах я какво иска да прави, а тя не искаше да се налага да се съобразява с другите и да ги впечатлява. Каза, че купува коли и къщи, за да впечатли другите и да подобри начина си на живот, но ѝ се иска просто да ходи на екскурзии сама.
"Със семейството ми се опитваме да пътуваме сега всяка година, вместо да чакаме бъдещето".
Едно от най-честите неща, които Хадли казва, че пациентите ѝ от мъжки пол ѝ казват, е, че биха искали да прекарват по-малко време на работа и повече време със семейството. Тя казва: "Много хора смятат, че изобщо не познават децата си".
"Мисля, че заедно с това те смятат, че някои неща от първа необходимост всъщност не са били необходими. Може би са можели да работят 40 часа вместо 60."
След като е прекарала осем години на тази работата, Хадли смята, че хората често не се вслушват достатъчно в опита на тези, които са били преди тях. "Мисля, че те се чувстват много забравени", казва тя.
"Те имат много ценни истории и уроци. Няма значение колко различни са били нещата. Понякога сме склонни да ги пренебрегваме".
"През годините се научих как да задавам въпроси, за да накарам хората да говорят с мен и понякога това ми качество подобрява и отношенията ми вкъщи".
