К осмическа скала, която се е блъснала в Земята преди 66 милиона години и е унищожила древния живот на Земята, е стигнала дотук по забележително заобиколен път, установи ново проучване.
Събитието Чиксулуб - гигантският удар, който сложил край на доминацията на динозаврите, проправяйки път на живота на бозайниците - е предизвикано от астероид от район на Слънчевата система, намиращ се извън орбитата на Юпитер, в студените, тъмни външни граници, далеч от светлината и топлината на Слънцето.
И това наистина е бил астероид, като новите открития на международен екип от изследователи изключват възможността обектът да е бил комета.
Това откритие ни дава нова представа за историята на Земята и за взаимодействието ѝ с останалите части на Слънчевата система.
От самото начало на съществуването си Земята многократно е била удряна от големи космически скали. Смята се, че кометните удари са изиграли важна роля за доставянето на вода на Земята, и можем да проследим - макар и с различна степен на трудност - редица огромни кратери, които бележат планетата след сблъсък с нещо голямо.
Земята е преживяла и няколко масови измирания, но единственото, което категорично се свързва с удар, е Кредно-палеогенското измиране преди 66 милиона години, което е довело до унищожаването на около 76% от всички животински видове на Земята, включително динозаврите, които не са имали потомци птици.
По това време астероид с диаметър около 10 км се удря в днешния полуостров Юкатан, оставяйки след себе си колосален кратер и предизвиквайки цунами от масово измиране, което променя света.
Откъде произлиза тази смъртоносна скала?
Не можем точно да върнем времето назад, да наблюдаваме траекторията му в небето и да проследим дъгата обратно до точка в Слънчевата система. Това, което можем да направим обаче, е да разгледаме запазения в скалата слой от утайки, който би се образувал по време на удара, и да потърсим в минералите признаци, които могат да бъдат съпоставени с познатите видове космически скали.
We Finally Know Where The Asteroid That Killed The Dinosaurs Came From https://t.co/DUGSkDpf17
— ScienceAlert (@ScienceAlert) August 16, 2024
В пластовете от креда и палеоген могат да бъдат открити по-голям дял минерали като иридий, рутений, осмий, родий, платина и паладий. Тези елементи от платиновата група са доста редки на Земята, особено на повърхността. Но те са често срещани в метеоритите - парчета скали, които идват от Kосмоса и се удрят в повърхността на Земята.
От друга страна, ударът на Чиксулуб не е единственото нещо, което се е случвало на Земята тогава. В продължение на почти един милион години около границата между креда и палеоген огромен вулканичен район, известен като Декан трап, е действал, изхвърляйки вулканичен материал от земните недра на открито. Това е друг възможен източник на елементите от платинената група, наблюдавани в граничните слоеве.
Под ръководството на геохимика Марио Фишер-Геде от Кьолнския университет в Германия екипът иска да разбере веднъж завинаги дали тези минерали наистина са с извънземен произход и ако е така, дали могат да бъдат проследени до определен вид космическа скала.
Проучванията им се фокусират върху минерал, наречен рутений, чиито няколко изотопа могат да бъдат открити в граничния слой. Изотопите са форми на един и същ елемент с различен брой неутрони, а съотношението им един спрямо друг в дадена проба действа като пръстов отпечатък. В земния рутений изотопите се намират в различно съотношение от изотопите в метеоритите.
Те анализират рутений от граничния слой от пет различни места: едно в Испания, едно в Италия и три от тебеширените скали на Стивънс в Дания. Те анализират и рутений от пет други удара от последните 541 милиона години, както и от сферични слоеве (малки капчици метеорит, разпръснати при топенето на скалата под въздействието на топлината от навлизането в атмосферата), датиращи отпреди 3,5-3,2 милиарда години.
Освен това изследователите анализират рутений от действителни метеорити и сравняват тези резултати със земни референтни проби от рутений, които са се образували тук, на Земята. Това сравнение показа, че рутеният в граничния слой Креда-Палеоген не е бил домашно произведен - той е дошъл от Kосмоса.
И то не където и да е в Космоса. Той отговаря на рядък вид астероид, наречен въглероден хондрит, богат на въглерод, който се намира във външната част на Слънчевата система, покрай орбитата на Юпитер.
Другите пет удара са силициеви астероиди, които се срещат по-близо до Слънцето и са по-често срещани тук, на Земята. А древните сферични слоеве отново са били въглеродни, хвърлени върху Земята по време на последните етапи от натрупването на нейната маса.
Тези резултати най-накрая разкриват самоличността на скалата, която е причинила толкова голям хаос. Смята се, че Юпитер действа като своеобразна бариера за обектите от външната Слънчева система, като улавя астероидите на орбиталния си път и им пречи да се придвижват по-навътре към Слънцето. От време на време някои от тях успяват да се промъкнат, но обикновено падат на Земята на по-малки парчета от удара в Чиксулуб.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
