Ф ормата е временна, но класата е вечна, обичат да казват хората относно всякакъв вид изпълнители, от актьори до музиканти и до спортисти. Е, класата на Металика е отвъд всякакво съмнение, а формата на групата е била по-слаба от „най-добра“ в твърде ограничени периоди от цялото ѝ съществуване. И все пак е смайващо как през 2019 година легендите на траш метъла звучат по-добре отвсякога.
Бандата получи честта да открие новата зала Chase Center в Сан Франциско преди около месец с грандиозен концерт заедно с градския симфоничен оркестър, отзивите за който бяха възторжени. За щастие на всички фенове на Металика извън Съединените щати, шоуто е било професионално записано и се прожектира по киносалоните в цял свят именно този месец. И, говорейки като фен на групата, мога да кажа, че си струва всеки даден лев.
Името S&M2 означава Symphony & Metallica 2 и концертът съвпада, освен с откриването на Chase Center, и с 20-тата годишнина от първия S&M. Шоуто успява да създаде същата епична атмосфера и да улови същия разнообразен, мултикултурен дух като първия концерт – класическа музика, траш метъл, хора в публиката със смокинги и монокли и хора в публиката с тениски и кожени якета.
Изпълненията започват, както традицията на Металика повелява, с The Ecstasy of Gold на Енио Мориконе от филма „Добрият, лошият и злият“. Не мога да си представя, че има случай, в който това парче да бъде изпълнено от симфоничен оркестър и да не предизвика тръпки у всеки един слушател. Зрителят в киносалона буквално трябва да се удържа да не запее заедно с публиката.
The Ecstasy of Gold е последвана от The Call of Ktulu, около 9-минутен инструментал на Металика от албума им Ride The Lightning, който има структурата на класическо музикално произведение и в оригинал, тъй че пасва идеално на творческия замисъл на бандата и симфоничния оркестър. Соло китаристът Кърк Хамет показва, че няма да допуска грешки тази вечер с безупречно изпълнение.
Самите членове на Металика са илюстрация на пъстрия културен пейзаж, който концертът създава. Хамет е облечен с кожени дрехи, фронтменът Джеймс Хетфийлд носи риза с навити ръкави, басистът Робърт Трухийо е безукорен в семпъл черен костюм, а барабанистът Ларс Улрих е верен на себе си в тениска и обърната бейзболна шапка.
Краят на The Call of Ktulu почти прелива в началото на култовия хит For Whom The Bell Tolls, кръстен от Металика на едноименния роман на Ърнест Хемингуей. Енергията на публиката е заразителна и остава на високо ниво при изпълнението на The Day That Never Comes от албума от 2007 година Death Magnetic. Тази е и първата песен от концерта, написана от Металика след първото S&М шоу от 1999 година, и следователно неизпълнявана в такъв аранжимент преди.
Изборът е подходящ предвид продължителността на песента и систематичната, постепенна ескалация на темпото, акцентирана допълнително от симфоничния оркестър. Сходен коментар може да се направи и за Halo on Fire и Confusion, хитове от последния албум на Металика, Hardwired... To Self-Destruct от 2016-та. Но първенство откъм звучене и изпълнение измежду новите песни взима Moth Into Flame, вероятно най-силното парче от Hardwired... To Self-Destruct.
Концертът има антракт, който, разбира се, е прескочен във филмовата версия. Ларс Улрих стартира втората половина от шоуто, като представя диригента Майкъл Тилсън Томас, който повежда симфоничния оркестър в класическо изпълнение без Металика – „Скитската сюита“ на Сергей Прокофиев. Металика се присъединявят към тях за подобаваща смесена интерпретация на „Завод“ на Александър Мосолов.
Именно този момент – частта, в която закоравели хеви метъл фенове слушат с готовност и интерес музика на руски класици – капсулира точно изключителната културна сила и влияние на Металика и на това конкретно събитие. А след него настъпва и часа на големия Джеймс Хетфийлд, който оставя китарата си настрана и изпява The Unforgiven III единствено с акомпанимент от симфоничния оркестър.
Изпълнението му е смазващо, особено в контекста на скорошната новина, че фронтменът е постъпил в рехабилитационна клиника за първи път от много време, за да се бори с пристрастеността си към алкохола за пореден път. На S&M2 Хетфийлд безспорно е по-добър отвсякога, със съвършено модулиран глас, на светлинни години пред стандартните си хеви метъл крясъци от 80-те или поотслабения си тембър от първото десетилетие на 21 век.
Преди бандата да завърши шоуто с пет от най-големите си хитове, Хетфийлд приветства на сцената Скот Пингъл и заявява, че той ще изсвири нещо на електрическия си контрабас в памет на покойния басист на групата, Клиф Бъртън. Членовете на Металика неколкократно са потвърждавали, че идеята за колаборация между групата и симфоничен оркестър изначално е дошла именно от Бъртън.
Пингъл изсвирва инструментала Anesthesia (Pulling Teeth) от първия албум на Металика, Kill ‘Em All, изумявайки всички присъстващи с невероятните звуци, които сътворява с инструмента си, в подобаващ акт на преклонение към Бъртън. След неговото изпълнение идва време и за грандиозния край.
Wherever I May Roam, One, Master of Puppets, Nothing Else Matters, Enter Sandman –
Металика завършва епичното събитие с колекция от пет от определящите хитови парчета за цялата история на траш метъла. Те резонно изправят публиката на крака – и ще разтуптят сърцето ви здравата, ако отидете да гледате шоуто на кино.
S&M2 ще се прожектира по кината в България в петък, на 11 октомври, след като билетите за прожекциите в сряда, 9-ти, се разпродадоха твърде бързо. Концертът е истинско културно събитие, смесица от влияния, стилове и експерименти, изпълнен до съвършенство от най-добрите в музикалното изкуство. Дори да не сте фенове на Металика, бих ви препоръчал да опитате да си намерите билети за оставащите прожекции по-горещо, отколкото за който и да е филм по кината в момента.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
