К ултурата на отмяната завладя целия свят. Списъкът със звезди, станали жертви на това ново движение е много дълъг.
Сред полулярните личности, получили публично порицание са: Кевин Спейси, Джеймс Франко, Джина Карано, Арми Хамър, Мат Деймън, Луйс си Кей, Джоан Роулинг, Фей Дънауей, Кание Уест.
Когато човек прекрачи определени общоприети или морални граници е нормално да бъде отхвърлен.
CALLING FOR ‘HELP’: Octavia Spencer says it would be difficult to create hit 2011 film because of today’s sociopolitical climate and warns of cancel culture’s dangers. https://t.co/08IbD4WsDl pic.twitter.com/Gi2J3Fhs6g
— Fox News (@FoxNews) January 26, 2023
Историята на човечеството е изпълнена с прегрешения. Имайки предвид разликите между културите и природата на личностните възприятия, конфликтите между нас са неизбежни.
Хората лъжат, мамят и крадат. Казват неща, за които със сигурност ще съжаляват.
Позволяваме на емоциите да надделеят. Срамуваме се от постъпките се. Гневим се, завиждаме, пристрастяваме се, страдаме, обиждаме, отдаваме се на мании, обсесии и негативни емоции.
Казано накратно: Ние сме несъвършени същества.
Отлъчването на хора от социалния им и професионален кръг е форма на наказание, позната от векове. Всички познаваме семейства, които не общуват с някой роднина.
Може би публичното отменяне на някого до степен на остракизъм, може да се смята за широкомащабно отчуждение.
Според проучване от 2019 всеки трети на възраст между 18-45 години е бил жертва на "ghosting".
Терминът ghosting възниква през 2014 г. Той се появява в света на запознанствата, за да опише някого, който просто изчезва след среща. Това например са хората, които спират да отговарят на съобщения изведнъж.
Тези хора обаче се срещат не само в света на запознанствата, но и в други контексти.
Обикновено те оставят човека отсреща объркан, наранен и ядосан. А със сигурност дори едно съобщение би довело до различни чувства у него.
Ако сме жертва на "ghosting" ние сме изолирани и игнорирани, а често дори не разбираме защо.
Според психолози да изчезнеш без обяснение е свързано с психическа нестабилност и неудовлетвореност.
Крaйните рекации по отношение на звездите също са илюстрация за възприятия, които не са нюансирани.
“It’s not a film’s job to pander to our preconceptions, parrot back our opinions and reassure us that we’re right.” Terrific article https://t.co/t9lKEdgkCS
— rave dobinson (@ravedobinson) January 16, 2023
Ако отчуждението нараства, защото отхвърляме хората с натискането на един бутон, то се увеличават и емоционалните проблеми.
Дали културата на отмяната е цивилизован начин да вървим напред или варварски метод да се разправим с виновните.
Понякога отхвърлените са написали прибързан туит, излъгали са в миналото или са се показали като лицемери.
Разбира се, в случай на злоупотреба с власт или сексуално насилие, крайната реакция е напълно очаквана и оправдана.
Друг е въпросът, че понякога кариерата и личният живот на обвинения са разбити, преди вината му да бъде доказана.
Това е опасно.
Психологическата болка, която причинява културата на отмяна е огромна.
За мнозина обвинените са пожънали това, което са посяли.
Ако се включим активно в масово отричане на дадена личност, можем да засилим собственото си усещане за превъзходство (Разбрахте ли какво е направил Х? Аз никога не бих направил подобно нещо?)
Културата на отмяната може да съсипе живот. Стига един клик или коментар. Анонимността се засилва от множеството.
Неправомерните дейсвия трябва да се осъждат, но никой не е съдник на времето си.
Всеки е правил нещо, от което се срамува.
Високият морал е добродетел, към която се налага да подхождаме предпазливо.
