Как 12-годишно момче превърна ванилията в световна подправка

И сторията на ванилията, както и при повечето международни култури, кръстосва световния атлас. Но ванилията не произхожда от Мадагаскар, въпреки сегашното глобално господство на страната в търговията с нея. Вместо това, историята й започнала в джунглите на Мексико и Централна Америка, където дълга, ветровита лоза еволюирала, за да развие онзи отличителен, всепроникващ аромат, който вече всички ние познаваме така добре.

Това, което може би е най-завладяващо в историята на ванилията, е фактът, че индустрията за милиарди долари, в която се е превърнала съществува благодарение на 12-годишно поробено момче, живяло преди 180 години на отдалечен остров в Индийския океан. Но орхидеята, чиито плодове във формата на шушулка съдържат сладката ванилова есенция, предприела диво пътуване, за да стигне до там от Мексико, където местното население Тотонак, заселило се около 600 г. сл. н. е. на атлантическото крайбрежие на Мексико, първо открило завладяващия аромат.

„Тотонаците събирали шушулките от дивата природа, но не са имали организирана система за култивиране“, каза Ребека Менчака Гарсия, която ръководи градината и лабораторията за орхидеи в Центъра за тропически изследвания на университета Веракрузана в Мексико. „Ванилията е била толкова оскъдна и ценна, че ацтеките я поискали като данък, след като завладели цивилизацията Тотонак в края на 1400 г.“.

How a 12-year-old enslaved African boy, Edmond Albuis, made vanilla a global spice /1https://t.co/sX0ygbOzHP

— Charles Onyango-Obbo (@cobbo3) January 20, 2024

Ацтеките използвали ванилия, за да овкусят xocoatl - напитката, която приготвяли от какао и други подправки, но дори и тогава тя била пазена за благородници или специални поводи. Това била същата тази ценна напитка, която император Моктезума Шокойоцин предложил на Ернан Кортес и неговата група испанци, когато пристигнали в столицата му Теночтитлан през 1519 г.

През първите десетилетия на завоевания испанците пренесли десетки плодове, зеленчуци и други култури – включително ванилията – през Атлантическия океан, за да бъдат култивирани у дома. Историците наричат това пренасяне на храни и стоки „Колумбийската борса“.

„Ванилията и какаото винаги са пътували заедно“, каза експертът по орхидеи Адам Каренманс, професор в университета на Коста Рика и директор на ботаническата градина Ланкестър - водещ изследователски център за орхидеи, базиран в Коста Рика. Европейците харесали кремообразната напитка и тя започнала да се разпространява, навлизайки във Франция от Испания в началото на 1600 г. след брака между Луи XIII и Анна Австрийска, дъщеря на испанския крал.

След като прекосила Атлантика, ванилията скоро поела по собствен път. Към края на нейното управление, през 1602 г., лекарят на кралица Елизабет започнал да добавя подправката в храната й, тъй като тя вярвала, че е мощен афродизиак, пише Роза Абреу-Юнкел във Vanilla: A Global History. От другата страна на Ламанша могъщата мадам дьо Помпадур добавила ванилия към диетата си, когато се опитала да примами обратно своя любовник, френския крал Луи XV, около 1750 г.

Learn about the cultivation of vanilla beans as well the history of vanilla in Garden to Glass: Make Your Own Vanilla (March 16, 3-4 p.m.). Attendees will make vanilla extract to take home.

Register: https://t.co/Ll9Qn5YRV7 pic.twitter.com/loHtQo9HL6

— Powell Gardens (@PowellGardens) January 24, 2024

Ванилията вече била навлязла в световната търговия с подправки, която преначертавала границите и променяла икономиките по целия свят, като европейските колониални сили се борели да осигурят от дъхавите шушулки. Всички искали подправката – готвачите експериментирали с десерти, производителите правели нови парфюми, а аристократите просто искали да се изперчат – но глобалното производство на ванилия било затруднено там, където процъфтявало от векове.

Други колониални сили започнали да проучват идеята за отглеждане на ванилия извън испанските колонии. Британците в Индия, французите в колониите в Индийския океан, холандците в Ява и дори испанците във Филипините опитали късмета си да го засадят през 1600 и 1700 г., но никой не постигнал успех.

„Когато европейците взели растенията и ги засадили в колониите си другаде по света, те открили, че растенията могат да растат и цъфтят там, но никога не дали плодове“, каза експертът, който изучава екологичните взаимодействия между орхидеите и техните опрашители.

„Орхидеите имат много специализирани опрашители, а ванилията изисква специфичен вид пчела, която се среща само в тропическите региони на Америка. И до днес нито един лозар в света не е успял да намери естествен опрашител, който да ги замени“, обясни Кареманс.

#KnowYourHistory fact #19
A 12 year old slave named Edmond Albuis changed the Vanilla industry when he invented a quicker and profitable way of pollinating vanilla orchids. The technique is still being used today! #BlackHistory #BlackExcellence #BlackHistoryMonth pic.twitter.com/MWOmnkM2ED

— Nit-Nat™ (@Natalia_Jones) February 19, 2020

Но в края на 1841 г. нещо любопитно се случило на остров Бурбон (днес Реюнион). Плантаторът Фереол Белие-Бомон се разхождал в полето си с 12-годишно поробено момче на име Едмонд, когато забелязал два плода ванилия на една от лозите си.

Как е възможно това? Плантаторите опитвали всичко без всякакъв успех, а сега тази самотна лоза дала плод. Едмонд твърдял, че е отговорен за това, но Белие-Бомон отказвал да му повярва. Въпреки това, когато видял друго цвете опрашено няколко дни по-късно, той се върнал и помолил момчето да му разкаже.

Едмонд му показал. Всяка ванилова орхидея (vanilla planifolia) има мъжка и женска част, разделени от мембрана, за да се предотврати самоопрашването. Момчето взело близкото цвете и обелило устната на орхидеята с пръста си, повдигнало мембраната с клечка и притиснало една към друга женската и мъжката част – нещо, което не било съвсем различно от опрашването на диня.

Белие-Бомон бил едновременно шокиран и възхитен и не могъл да запази новината само за себе си. Скоро Едмонд обикалял острова, показвайки на други плантатори своя трик.

Black History fact of the day Edmond Albuis pic.twitter.com/0DQK95aZVX

— Shaun Sears (@Shaun_Chuck) March 4, 2020

„След това можело да се отглежда ванилия в Реюнион, Мадагаскар и навсякъде другаде“, каза Карреманс. „Това се случило през 1800 г., три века след като европейците за първи път научили, че ванилията може да се използва. Отнело им 300 години, за да решат как да получат плодове от растението.“

Плантаторите на Реюнион изпълнили мечтата си: до 1848 г. те успели да изнесат 50 кг. ванилови шушулки за Франция, а през 1898 г., когато произвели 200 тона сушена ванилия, изпреварили Мексико като световен доставчик.

Едмонд не бил включен в това благоденствие. Въпреки че бил освободен заедно с всички френски роби през 1848 г., през следващите години той е обвинен в грабеж и осъден на пет години лишаване от свобода с тежък труд през 1852 г. Френски ботаник се опитал да си припише заслугата за откритието на Едмон, твърдейки, че е посетил Реюнион през 1838 г. и показал на група плантатори метода на опрашване на ванилия.

Едмонд в крайна сметка бил освободен и откритието му било признато (отчасти благодарение на енергичната подкрепа на бившия му поробител). Той умрял беден на 51. „Същият човек, който с голяма полза за тази колония откри как да опрашва цветята на ванилията, почина в държавната болница в Sainte-Suzanne", така описали смъртта му в местният вестник Moniteur през 1852 г.

След смъртта му, откритието, направено от Едмонд Албиус (пълното му име като свободен човек и гражданин), преобърна световния пазар на ванилия. Малко части на света усетиха последиците като мексиканския крайбрежен регион Веракрус, където се произвеждаше повечето ванилия, преди да бъде открито ръчното опрашване.

Само 1% от пазара днес се обслужва от естествена ванилия, която може да достигне впечатляващи цени. През 2018 г. тя достигнала рекорд от £445 за кг., което я прави по-ценна по тегло от среброто.

„Цветята може да се отворят в рамките на един месец, но всяко се отваря само за няколко часа на ден. Така че всеки ден трябва да ходите по полетата, за да ги опрашвате ръчно. Това е невероятно“, каза Менчака Гарсия. „Всеки път, когато видя шушулка ванилия, си казвам „Това е ръчно изработен продукт“.