Х омо сапиенс е пристигнал в Югоизточна Азия още преди 86 000 години, разкрива фрагмент от кост на човешки пищял, открит дълбоко в пещера в Лаос.
Находката идва от пещерата „Там Па Линг“, или „Пещерата на маймуните“, която се намира на около 1170 метра над морското равнище в планина в северен Лаос. Фрагменти от човешка кост, намерени по-рано в същата пещера, са на 70 000 години, което ги прави едни от най-ранните свидетелства за човешко присъствие в тази част на света. Това и било откритието накарало археолозите да копаят по-дълбоко.
The significance of Tam Pa Ling evidence explained https://t.co/pPuSRQAxVn
— Kira Westaway (@lumilicious) June 13, 2023
По време на разкопките екипът се натъкнал на две нови кости - фрагменти от предната част на черепа и пищяла. Въпреки че костите били счупени и не били цели, изследователите успели да сравнят размерите и формата им с други кости от ранни хора, откривайки, че най-много съответствали на тези на Хомо сапиенс, отколкото на Хомо еректус, неандерталци или денисовци.
Изследователите използвали луминисцентно датиране на близки седименти, както и датиране с уран на зъби на бозайници от същите слоеве, за да определят времевия диапазон, към който човешките останки спадат. Луминесцентното датиране е техника, която измерва последния път, когато материали с кристална решетка, като камъни, са били изложени на слънчева светлина или топлина, докато метода за датиране с уран е радиометрична техника, която, подобно на датирането с въглерод-14, измерва разпадането на уран с течение на времето в торий, радий и олово. Те изчислили, че черепът е на възраст около 73 000 години, а костта на на около 86 000 години.
Тази ранна датировка е забележително откритие, защото изследователите отдавна спорят за времето на пристигането на Хомо сапиенс в Азия.
A human shin bone fragment found deep within a cave in Laos reveals Homo sapiens arrived in Southeast Asia as early as 86,000 years ago.
— MU-Peter Shimon 🀄 (@MU_Peter) June 13, 2023
Early presence of Homo sapiens in Southeast Asia by 86–68 kyr at Tam Pà Ling, Northern Laoshttps://t.co/oyWoUR753n pic.twitter.com/OYhYIjdOiA
„Много малко антропологични изследвания са правени в Лаос от Втората световна война насам“, казва главният автор на изследването Фабрис Деметер, палеоантрополог от Университета в Копенхаген. „Дебатите за човешкото преселение в Югоизточна Азия се водят от десетилетия, докато изследователите се опитват да разберат как и кога хората са прекосили проливите и моретата, за да се озоват в крайна сметка в Австралия. Ето защо „Там Па Линг“ е едно от основните места, където човек да си зададе тези въпроси."
Въпреки че натрупаните до момента доказателства, свързани с генетичен материал и каменни инструменти, силно подкрепят едно бързо разпръскване на Хомо сапиенс от Африка след 60 000 години, проучвания като това предоставят доказателства за по-ранни миграции, много, от които може да са били неуспешни.
Майкъл Б.К. Ривера, биологичен антрополог от университета в Хонконг, който не е участвал в проучването, каза пред Live Science, че „може би това е група, която се е разпръснала в Югоизточна Азия и е изчезнала, преди да успее да допринесе с гени за днешния човешки генофонд. Намирам теориите за тези „провалени“ миграции за интересни, така че да не разглеждаме само тези, които са „успели“.
Latest evidence from Tam Pà Ling cave in Laos, by a team of Laotian, French, American & Australian researchers, demonstrates that modern humans spread from Africa-Arabia-Asia much earlier than previously thought https://t.co/IbfyqQvXWb @MikeGeoarch @FLINArchaeology @NatureComms pic.twitter.com/xPcM3x0MwL
— Flinders University (@Flinders) June 14, 2023
„В „Там Па Линг“ не са открити каменни инструменти или други улики, които да показват начина на живот на тези хора. Но археолозите, работещи върху праисторията на Азия, отдавна подозират, че дори преди 65 000 години древните хора са били в състояние да стигат до острови и да прекосяват морета, за да населят привидно отдалечени части на света“, допълни Ривера.
„Твърдението, че Хомо сапиенс е стигнал до този регион преди 60 000 години, не е ново, но е добре да имаме допълнително потвърждение в опитите си да запълним празнините в археологическите сведения“, каза Ривера.
