О рангутаните, шимпанзетата, бонобо и горилите имат много общи черти с хората, а сега изглежда можем да добавим и дразненето към този списък. Тоест закачките, които се появяват при хората, преди да могат да говорят, и които може би са били решаващо стъпало към хумора в човешкия род.
Закачките обхваща много поведения, но дразненето е едно от тези, които ние, хомо сапиенсите, можем да изпълняваме още преди да сме готови да ходим и да говорим. Наблюдаваме подобно поведение при бебета на осеммесечна възраст, а тъй като не изисква език, може да я открием и при други видове.
"Човекоподобните маймуни са отлични кандидати за закачливо дразнене, тъй като са близки роднини с нас, участват в социални игри, показват смях и проявяват относително сложни разбирания за очакванията на другите", казва в изявление Изабел Лаумер, постдокторант и автор на изследването.
Психология на хумора: Колко полезен е смехът
В това, което сигурно е било едно от най-радостните наблюдателни проучвания, екип от изследователи анализира кадри на социални взаимодействия между маймуни, като обръща специално внимание на движенията на тялото, изражението на лицето и действията на животните. Те също така са търсили индикатори за намерение, като например дали "дразнителят" изчаква отговор от "дразнещия" и дали насочва поведението си към един или няколко индивида.
За орангутаните, шимпанзета, бонобо и горилите, е установено, че се държат подигравателно. Голяма част от закачките изглежда са били насочени към провокиране на реакция или опит за привличане на вниманието на друг индивид - нещо, което несъмнено е познато на всеки, който някога се е грижил за петгодишно дете.
"Обичайно дразнителите многократно размахваха част от тялото си или предмет в средата на зрителното поле на мишената, удряха я или я побутваха, гледаха внимателно в лицето ѝ, нарушаваха движенията ѝ, дърпаха я за козината или извършваха други действия, които бяха изключително трудни за игнориране от мишената", добавя старшият автор на изследването проф. Ерика Картмил.
Do Apes Have Humor? Turns Out They Love To Teasehttps://t.co/b1XsZUsBJI
— IFLScience (@IFLScience) February 14, 2024
Да, Това поведение е потресаващо познато
Що се отнася до това, защо шегите на маймуните предизвикват загриженост у нас, хората, разбирането на това как и къде са се появили ранните елементи на хумора сред приматите може да ни научи на собствената ни еволюция. Като се има предвид неразделната роля, която шегата играе в човешките взаимоотношения днес, може да се предположи, че на рода му е отнело известно време, за да се адаптира.
"От еволюционна гледна точка наличието на закачки при четирите човекоподобни маймуни и сходството им с игривите закачки и шеги при човешките бебета предполагат, че закачките и техните когнитивни предпоставки може да са присъствали при последния ни общ прародител преди поне 13 милиона години", заключава Лаумер.
"Надяваме се, че нашето проучване ще вдъхнови други изследователи да проучат “игривото дразнене” при повече видове, за да разберат по-добре еволюцията на това многостранно поведение. Също така се надяваме, че това проучване ще повиши осведомеността за приликите, които споделяме с нашите най-близки роднини, и за важността на опазването на тези застрашени животни", казва Лаумер.
